За поколения български студенти 8 декември е еуфоричен – това е Студентският празник. И така е вече десетилетия. Тази година, в условията на пандемия, празникът ще е по-различен. Но това Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus не може да не вълнува, защото означава и младост, и вълнение от ученето, което всеки сам е избрал, а и перспектива. И така е от далечни времена. Счита се, че студентският химн Gaudeamus igitur е използван още през 13 век, а авторите му са неизвестни. Съвременният текст е написан от скитащия немски поет К. В. Киндлебен през 1781 г., а за мелодия е използвана по-рано създадена песен от Я. Г. Гюнтер.
За първи път в България празникът е честван през 1903 г., по повод 15-годишнината на първото и до 1920 година единствено висше учебно заведение у нас – Софийският университет, който тогава носел името “Княжество България”. През 1920 г. се появяват още два университета – сегашните УНСС и Икономическият университет във Варна, а по-късно броят им се увеличава все повече и повече, но студентите запазват датата 8 декември за своя празник.
Първоначално се е празнувал на 25 ноември – денят на свети Климент Охридски, един от Светите Седмочисленици и патрон на Софийския университет, който традиционно се счита за покровител на българското висше образование. На 31 март 1916 г. българската администрация преминава към Григорианския календар. Понеже до 1968 г. Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар, датата на празника се измества с 13 дни напред и се чества на 8 декември.
По време на социализма 8 декември е заменен със 17 ноември – международен Ден на студентската солидарност. През 1962 година празникът 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти.
На всички студенти – Честит Празник! Gaudeamus Igitur!
