Всички дни отпуск могат да се ползват до края на двегодишната им давност, независимо дали са отложени или не за следващата календарна година, припомнят от Главната инспекция по труда.
От инспекцията обясняват още, че давността започва да тече от следващата годината, за която се полага отпускът, като дават пример, че до края на 2020 г. могат да се използват последно дните от 2018 г. Давността спира да тече, ако се ползва бременност и майчинство.
Работодателят дължи и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение отново за всички дни, които не са погасени по давност.
Част от отпуска може да бъде отложен за следващата календарна година след искане на работниците и служителите и със съгласието на работодателя. Работодателят също може да отложи част от отпуска, но само по важни производствени причини. Той обаче е длъжен да осигури ползването на поне половината дни отпуск в годината, за която се полагат, а останалите най-късно до средата на следващата.
Дори в извънредно положение или в извънредна епидемична обстановка работодателят не може да предоставя неплатен отпуск на своите работници и служители без тяхно искане, посочват още от ГИТ. Той има право да предостави едностранно само платения им отпуск, ако дейността на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители е спряна със заповед на държавен орган или с негова заповед. Ако дейността не е спряна, има право да предостави на работниците само половината от платения им отпуск без тяхно искане.
По време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка работодателят няма право да отказва платен или неплатен отпуск на бременни, майки или осиновителки на деца до 12 години, както и на самотни бащи, на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност или под закрила заради някои заболявания, включени в специална наредба
