Доскорошният вицепрезидент на Българския футболен съюз – Йордан Лечков коментира пред Ефирбет избора на Ясен Петров за национален селекционер, ситуацията в БФС и дали ще има промени в Кодекса. Както е известно, от повече от година, родната централа е без президент, а не се и очаква скоро да бъде назначена дата за Конгрес, на който да бъде избран шеф на централата.
Вие сте в комисията, която избра Ясен Петров за национален селекционер. Какво наклони везните в негова полза?
– Изборът е факт и пожелавам успех на Ясен Петров. Не виждам какво толкова има да се коментира. Не искам да ме вкарва някой в интриги. Идва трудна група, трудни мачове. Всеки получава картбланш, за да развие идеите си. Досега никога не сме се месили в работата на селекционерите и се надявам така да продължи. Виждаме обаче, че резултати засега няма. Никой не иска да чува неприятната истина, но аз съм го казвал десетки пъти – изхабихме много треньори, но проблемът не е в тях. Проблемът е в школите, но собствениците ми се сърдят. Проблемът е и във вътрешното първенство. Всичко е навързано – синджир марка. Няма как националният отбор да не е отражение на случващото се.
Вие развивате млади момчета и имате добра база в Сливен…
– Да, но това е много дълга тема. Тези млади момчета няма къде да се реализират. Поне има някакъв зачатък, започнаха да се налагат млади момчета в клубовете. Не искам да казвам какво сме говорили в Изпълкома, но има отбори, които си налагат своята бизнес логика и наблягат на чужденци. Те сами си вземат решения, БФС не може да се меси.
Клубовете все пак са частни дружества и е логично да не може да се месите много в тях, ако спазват наредбите и законите ви.
– Абсолютно. Немалко неща бяхме направили – платихме една холандска програма, предложихме я на клубовете. Но в крайна сметка не можем да задължим никого. Как да накараш частен клуб да работи по определена програма? Другата основна тема на Изпълкома беше, че трябва да се смени Уставът и само професионални клубове да гласуват при избора на президент.
Съгласен ли сте с това?
– Нека първо се изясни кога ще е Конгресът. Да видим дали ще има междинен или редовен. Тогава ще коментираме тези неща. Не искам да коментирам изказванията на други хора. Несериозно е да говорим. Избягва се това, че вината не е в БФС, а всички се насочват с въпросите си към тази тема. Не сме виновни ние, че футболът не върви и нямаме резултати.
Обаче структурата на футбола, както и на държавата е, че най-отгоре е ръководният орган, който в случая е БФС.
– Именно. Сякаш държавата ни е в отлично състояние? С кого да се сравняваме? С Англия, Германия и Франция ли? На какво отгоре искаме резултати като при тях? Виждате, че не е само при нас. Една Сърбия никаква я няма отдавна.
От друга страна обаче е Хърватия, която е като нас.
– Евала на хърватите. Но вижте къде играят те? Във всяко силно първенство. Ние какво да направим, като нямаме футболисти? Ние, когато трябваше да мачкаме, мачкахме цял свят! Сега какво да направим? Аз да вляза да поиграя ли? Нямам против да вляза на 53 години да поиграя и ще засрамя доста от младите футболисти. Говоря отдавна – футболисти много, но играчи няма. Една Македония си направи стадион, а ние нямаме. Моето мнение 10 години не е мръднало на йота. Вижте къде играят хървати, македонци, босненци. Те се подвизават в големите първенства – Англия, Италия, Испания. И все пак отнякъде трябва да се почне. – Аз каквото мога правя с моите скромни възможности. Направих стадион, база, има терени. Но няма деца да тренират и това е голям проблем. Кой в България инвестира лични пари? Аз съм вложил изцяло мои пари, които съм изработил честно. А накрая аз обрах негатива на целия български футбол. Нали виждам коментарите всеки ден. Не става – една птичка пролет не прави. Ако искаме да имаме футбол трябва абсолютни всички – държавните хора, хората във футбола, журналистите, самите деца… Всички да са мотивирани. И това няма да стане за година. Може да звучи пресилено, но са нужни около 10 години, в които трябва да се работи усилено. Ако продължаваме само да си говорим нищо няма да се промени.
Но ако стане дума за действия, сигурно трябва да се започне от БФС?
– Добре, кажете какво още да направим? Нали трябва да се знае кой какви правомощия има и къде. Виждате какво БФС е в момента – орел, рак и щука. Един казва едно, друг – друго, трети – трето. Единият иска да сменя устава, другият иска еди кой си треньор, трети иска да назначава дата за Конгрес. От този Изпълком ще има поне пет човека, които ще се кандидатират за президент на БФС. С извинение за грубия израз – това е разпърдяна работа. Една година мина откакто Боби Михайлов не е президент. Питайте тези, които сега управляват футбола защо е такава ситуацията.
Сменяме темата – наистина ли се загуби толкова много интереса на децата към футбола?
– Не знам дали се е загубил много, но трябва да се направи разграничение. Едно е да тренираш масово футбол, друго е да искаш да се развиваш професионално. Има сериозен спад, наистина. Има много школи, но те се концентрират върху масовия футбол. Повечето от децата не отговарят на изискванията за професионални футболисти, а и не се насочват много към това. Явно други неща са им по-интересни в живота. Това е сериозен проблем и аз се сблъсквам всеки ден с това. И за този проблем няма лек и няма рецепта. Такова е моето мнение към днешна дата.
При по-силен футбол би следвало да има повече интерес от децата.
– Да, то е вързано. Но никой не ти пречи да се развиваш. Има толкова много възможности за тренировки и развитие. В днешно време няма по-лесно от това да станеш спортист. Не говоря само за футбола. Аз харесвам много тениса, но и там има спад. Имаме един Гришо, но нямаме много тенисисти. Имам 2-3 момчета и това е.
Платена публикация
