На Никулден морето се затваря и приключва есенно-зимният риболовен период. След този ден традицията забранява ловенето на риба до пролетта. Така рибарите не само се запазват от зимните стихии, но и оставят морето да възстанови своето рибно богатство през пролетта. Тъй като Никулден е по време на Коледните пости, на трапезата, освен рибата, трябва да има само постни ястия – постни сърми и чушки с ориз, боб, жито, варена царевица.
На трапезата не бива да се слага „гола“ риба, тъй като се смята, че това е на бедност и беди. Колкото повече люспи има рибата, толкова повече богатство и късмет ще донесе на дома и семейството. При почистване на рибата люспите не трябва да падат на земята. Но ако това се случи, те не трябва да се настъпват, тъй като това вещае тежко заболяване.
Никулденската трапеза не се раздига през целия ден, защото хората вярвали, че в дома се връщат близките им от другия свят, за да се гостят.
Докато се почиства рибата, люспите не трябва да падат на земята. Ако падне някоя люспа, никой не бива да а настъпва, защото ще го застигне лоша болест.
Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, пускат се в реката или се закопават в земята за плодородие и семейно щастие.
Никулден е денят, когато се украсяват коледните елхи. Смята се, че Свети Николай е предшественик на първия сняг, който пада от дългата му бяла брада.