Политиците с власт намират това изкуство за особено язвително и искат да се разправят с него, твърди карикатуристът на Economist КАЛ
Политическите карикатури заемат много специално място в света на журналистиката, защото освен карикатуристи става дума и за журналисти, които коментират различни теми. Карикатуристите си служат със сатирични коментари, хумор и изображения. Всяко едно от тези неща поотделно разстройва хората, но обединени се получава лесно възпламенима комбинация.
Това каза карикатуристът, специализиран в политическата сатира и социалните проблеми, Кевин Калахар в интервю за сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Той работи за сп. „The Economist“ от 1978 г., когато става неговият първи щатен карикатурист в 145-годишната история на списанието. Подписва творбите си с артистичния псевдоним КАЛ. КАЛ работи и за в. „The Baltimore Sun“ от 1988 г.
„Проблемът при изобразяването на лица на известни, влиятелни хора в карикатура е, че те го приемат лично и се обиждат, защото в изображението се осмива една от най-ценните им принадлежности – лицето. Затова, ако правиш карикатури на влиятелни хора, те мислят, че ти си техен заклет враг и започват да те на наблюдават много, много внимателно. Част от причините да мразят нашите произведения е не само това, че лицата им са осквернени, а и те знаят, че хората им се смеят. А смехът е могъщ. Всеки, който чете това интервю, разбира, че ако някой му се присмива, боли. Така че политиците, които имат власт, намират това за особено язвително и искат да се разправят с него. И това е част от причините защо карикатурата, що се отнася до свободата да се изразяваш, е обикновено първото нещо, което убиват дошлите на власт авторитарни лидери“, казва КАЛ.
КАЛ твърди още, че карикатуристите са първите, които си навличат проблеми в дадена медия. „Това се дължи на две неща. Първо, карикатурите имат почти мигновен ефект и хората ги асимилират много бързо. Освен това са и достъпни за всеки. Затова, ако имате 1 милион хора, които видят дадена карикатура, има шанс поне един от тях наистина да се разгневи. Но хората стават доста раздразнителни и когато почувстват, че се присмивате на някого, когото те подкрепят. Не само влиятелните хора се чувстват засегнати, а и поддръжниците им. Те го възприемат като обида“, казва още журналистът.
Цялото интервю четете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!
