С научна конференция в зала „Европа“ на Доходното здание русенската общественост почете паметта на втория русенски митрополит – Василий.
Тази година се навършват две кръгли годишнини, свързани с митрополит Василий – 170 години от рождението му и 90 години от неговата кончина. Освен с големия си принос за укрепване духовността на русенци, митрополит Василий е известен и с това, че е бил духовен наставник на престолонаследника княз Борис Търновски (по-късно Цар Борис III) и изповедник на екзарх Йосиф I.
По време на конференцията, участие в която взеха много представители на русенското духовенство, начело с НВПр Русенският митрополит Наум и граждани, беше представено и луксозно издание, посветено на живота и делото на втория русенски митрополит. В музейната сбирка на митрополията пък беше открита възпоменателна изложба, в която са подредени запазени вещи и духовни книги на митрополита.
Митрополит Василий е вторият митрополит в историята на Русенската (тогава Доростоло-Червенска) епархия. Начело на митрополията е близо 30 години – от 1899-та до 1927 г.
Светското име на митрополит Василий е Васил Михайлов. Роден е през м. май 1847 г. в Цариград, в семейство на потомствени българи. Първоначално образование получава в българското народно училище при храма „Св. Стефан“. Продължава образованието си в Белградската гимназия, където учи до 1865 г. Там той има възможността да се запознае и общува с българите възрожденци: Георги Раковски, Васил Левски, Стефан Караджа, Васил Друмев, Хаджи Димитър и др. На 27.06.1872 г. в българския храм „Св. Стефан“ в Цариград е постриган в монашество с името Василий и е ръкоположен в йеродяконски чин от Макариополския епископ Иларион. През 1875 г. се установява в гр. Русе и до лятото на 1879 г. е секретар на Доростолския и Червенски митрполит Григорий. През м. юни 1879 г. заминава за Германия, където до 1882 г. последователно изучава философия и богословие а градовете Мюнхен и Лайпциг, а от 1882 г. до м. ноември 1884 г. следва в Хайделбергския университет, от който се дипломира с научната степен „Д-р на философията“. Завърнал се в родината, в началото на 1885 г. в гр. Русе е ръкоположен за йеромонах и е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Григорий, който го назначава за свои протосингел.
На 21.01.1891 г. е избран за Софийски митрополит, но с писмо от 27.03 с. г., отправено до Българския екзарх Йосиф I, той се отказва да бъде ръкоположен за такъв, за да остане в помощ на духовния си старец митрополит Григорий. На 11.04.1899 г. е избран, а на 04. 05. с. г. е канонически утвърден, а на 18.07.1899 г. в екзархийския параклис в Цариград е и хиротонисан за Доростолски и Червенски митрополит.
Митрополит Василий е духовен наставник на престолонаследника княз Борис Търновски (по-късно Цар Борис III) и изповедник на екзарх Йосиф I. В продължение на дълги години е наместник-председател на Св. Синод.
Почива на 24.01.1927 г. в гр. Русе. Погребан е в притвора на русенския катедрален храм „Св. Троица“, където утре, 27 май, от 9 часа паметта му ще бъде почетена с литургия, а от 11 часа ще има панихида на неговия гроб.
