Масово известни компании за дрехи изгарят непродадените си на достатъчно висока цена продукти, като твърдят, че това е най-изгодният начин да поддържат ексклузивността на брандовете си. Вместо да ги пускат на разпродажба с голяма отстъпка, модни компании предпочитат просто да ги изгорят. Активи за милиони буквално стават на пепел.
Не е ясно точно колко непродадени складови запаси се изгарят от модните къщи по света, но по този начин брандовете поддържат възприятието, че техните продукти си заслужават високите цени. Модните фирми са изначално създадени да продават продукти в бърз цикъл на търговия. От 100 млрд. облекла, произвеждани ежегодно в глобален мащаб, 92 млн. тона се превръщат в отпадъци. Единственият вариант за справяне с натрупващите се все по-големи количества залежала стока е изхвърлянето или унищожаването им.
Изгарянето обаче има негативни последици. Освен, че синтетичните влакна водят до отделяне на пластмасови микрофибърни частици в атмосферата, самият процес води до отделяне на въглероден диоксид и други парникови газове в атмосферата, което засилва глобалното затопляне и вреди на здравето на човека.
Трябва да се реши мащабният казус със свръхпроизводството на облекла. Според данни от Световната банка, продажбите на дрехи нарастват стабилно от 2000 г. насам, но периодът на полезното им действие спада с приблизително същите темпове. Това означава, че всяка допълнително продадена тениска ще бъде носена за приблизително два пъти по-кратко време, отколкото преди 20 години.
Пазарът е пренаситен с дрехи, които производителите се стараят да пласират колкото се може по-бързо. Самите мащаби на производство на мода трябва да се променят. Ако закрилата на околната среда наистина има голямо значение за масовите потребители, те трябва ясно да заявят, че изначално искат по-устойчиво облекло и по-дълъг живот за дрехите си.
