По пищност на багрите цветовете на дървото, известно още и с това, че се раззеленява много късно, напомнят пауново перо. Поради азиатския си произход албицията е доста топлолюбива и по тази причина в България се среща основно в южните ареали. В Русе обаче, въпреки неблагоприятния климат красивото дърво е доста разпространено. Компактни засаждения има на Централния градски площад, край Градските хали, в Парка на възрожденците, кръстовището на бул. Тулча, срещу пазарчето до Товарна гара.
Ареалът на албицията е в южна Азия, поради което често присъства във виетнамската живопис. Пухчетата на цветовете са в розово и за това във Виетнам албицията я наричат още копринено дърво.
Албицията представлява малко дърво с височина от 6 до 8 метра, с гладка кора и рядка, широкочадъреста корона. Листата са големи, двойно перести, съставени от множество нежни, елипсовидни листчета.
Разположението им оформя ажурната корона. Цветовете са изключително ефектни, нежнорозови, събрани в съцветия. Красотата на цвета се дължи на невероятно дългите тичинки, разперени като ветрило. Цъфти от средата на юни до септември. Плодът е дълга кафява шушулка, изпълнена със сплеснати семена, чрез които се размножава растението.
