Празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим. Исус Христос го извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живял още 30 години и умрял като епископ на гр. Китон (о-в Кипър).
В българската народна традиция Лазаровден или „Лазарица“, „Лазарова събота“ е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. Народът казва, че мома, която не е лазарувала не може да се ожени.
На този ден групи от по 6-7 момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри и др. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богат урожай от раззеленилото се жито.
