На 1 септември отбелязваме Симеоновден. Празникът е в чест на Свети Симеон Стълпник и неговата майка Света Марта. С него се полага началото на църковната Нова година, или както се е наричало още в древността, “началото на индикта”.
Българите наричат празника Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп. Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета, си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки. С тях ритуално се захранват воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата им.
След изораването на първата бразда, обредната пита се разчупва на четири части. Едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Не се готви, не се пере и простира.
Гледа се кой ще дойде в къщата – ако е добър, реколтата ще е плодовита.
На днешния ден имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.
