Хелоуин е „най-страховитата нощ“ в годината. Някои хора вярват, че това е времето когато духовете на умрелите се скитат по земята свободно.
В България празникът не е много популярен и е нормално да има все още хора, които да не са добре осведомени относно това как е възникнал и защо е толкова популярен в англоезичните страни. Затова предлагаме някои интересни факти, свързани с него.
- За направата на първите хелоуински фенери, наричани и до днес Светещият Джак е използвана ряпа. Светещият Джак е кръстен на ирландски скъперник, който успял три пъти да надхитри дявола. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години, Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с дявола не можел да отиде и в Ада. На прага дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана ряпа и тръгнал да скита по света в очакване на Страшния Съд. Когато празникът се пренесъл в Америка, ряпата е заменена от тиквата.
- Празникът е повлиян от древноримския фестивал Помона, организиран в чест на богинята на плодовете и изобилието със същото име.
- Символите на празника – черните котки, паяците и прилепите – не са случайни. През средновековието се е смятало, че в тези твари са се вселявали духовете на вещиците и появата им се е свързвала с лош късмет.
- Обичаят trick-or-treat или почерпи, за не ти напакостя. Децата обикалят съседите, маскирани в страшен костюм и измолваш от тях лакомства и пари.
- В Белвил, Мисури, е незаконно човек да иска бонбони на празника, ако е над 13-годишна възраст. В Дъблин, Джорджия, пък е незаконно индивиди над 16-годишна възраст да носят маска и слънчеви очила, или да покриват по какъвто и да е друг начин лицата си на Хелоуин.
- Хелоуин е вторият най-комерсиален празник след Коледа.
- И накрая – има роден празник, аналог на Хелоуин. Това са Кукерите – българските карнавални фигури. Кукерите са мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други.31
