Каменните кълба в Коста Рика са един от най-загадъчните археологични феномени на Земята. Сферите на Дикис, наречени на района, в който са открити – на дъното на реката, са описани за първи път през 30-те години на миналия век. Там са разпръснати стотици гладки каменни топки с перфектни пропорции и различни размери. Най-големите от тях са с диаметър до 2 м и тегло до 16 тона, а някои дори са частично вкопани в земята.
Подобни топки, изработени от гранодиорит (магмена скала, близка по състав до гранита) и от кокина (здрав материал, подобен на варовик), са открити и в други части на Централна Америка. Никъде обаче не са толкова много и „така перфектни” като тези в Коста Рика, където археолозите са преброили около 300 на брой. Много от тях са открити на групи до 20 броя, често разположени в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или в прави линии. В много случаи са сочели към магнитния север на Земята.
Учените нямат единен отговор за съществуването им, а само хипотези. Единни са само в това, че кълбата са дело на човешка ръка, което ги прави наистина впечатляващи. Интересно е, че не е намерена нито една недовършена сфера.
