РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ
на Негово Високопреосвещенство
Русенския митрополит Наум
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Броени дни преди отминаването на още една година, изпълнена с тежки изпитания – година на притеснения и покруса, които неминуемо изпитваме на фона на случващото се около нас и със самите нас, преживяваме и утехата, която носи със себе си светлината на Христовото Рождество. В края на тази година, която беше белязана от ужаса на безмислената война, от много болка и усещане за безнадеждност, се потапяме в радостта на празника на мира и спасителната надежда. Изправени пред толкова много болка и страдание, си спомняме, че Бог никога не оставя човека без Своята любов и милост, защото Той е Бог Човеколюбец, Който толкова много „… обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16).
Тази наша вяра в Единородния Божи Син, Господ и Спасител наш Иисус Христос, е единственото, което ни помага да преодоляваме всяко изкушение, скръб или съблазън; единственото, което ни държи истински живи и ни предпазва от всяко отчаяние. С очите на тази вяра ние виждаме и знаем, че и в най-тежките изпитания и злочестини до нас стои Този, Който истински и беззаветно обича всички човеци, Който ще „изтрие всяка сълза от очите им“ (Откр. 7:17) и е готов да прости всеки грях и да покрие всяко зло, стига човешкото сърце да се роди за тайнството на своето покаяние и обновление. Тази вяра и тази непомрачена надежда ни укрепват и ни дават сили да продължаваме дори и тогава, когато всичко около нас изглежда изгубено и непоправимо.
В тези святи рождественски дни, когато заедно с целия християнски свят съпреживяваме откриването на великата тайна на богочовечеството (1 Тим. 3:16), светата Църква ни призовава и към подвига на богоподражателството. Любовта, която Бог пръв показва със Своето въчовечаване – с това, че Той дойде в нашия свят, за да сподели целия скръбен живот на човеците и да ни дарува Своето спасение – е любов, която Той иска да види проявена и в нас, които носим светото Му име, наричайки се християни. Милостта, която Той ни засвидетелства в дните на Своя земен живот, е милост, която Бог очаква и от нас, защото без милост, без любов и човеколюбие вярата ни ще бъде лишена от най-важното свое съдържание, както настоява и апостолът, когато казва: „щом любов нямам, нищо не съм“ (1 Кор. 13:2).
Като знаем и помним всичко това, нека на Рождество Христово – виждайки Божия Син да става Син човешки, идвайки в света като беззащитно, невинно Дете – да имаме в мислите и молитвите си и всички онези деца, чиито живот е бил по един или друг начин трагично прекъснат в самото си начало, както и другите, които живеят лишени от дом и родителска ласка и грижа, които растат прокудени в изгнание и никога няма да изпитат радостите на безгрижното и безоблачно детство.
В тихата нощ на Рождество Христово, когато десетки милиони наши братя и сестри както в раздираната от ужаса на войната братска Украйна, така и по целия свят, преживяват неописуеми страдания, мъки и болки, нека да се помолим и, според силите и възможностите си, да се погрижим за тях – в името на божествения Младенец, Който и днес продължава да ни припомня от страниците на светото Евангелие, че всяка милост и благодеяние, всяко добро, което „сте сторили… на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40).
По този начин дните на нашата споделена рождественска радост ще бъдат дни за осъзнаване и на нашето християнско съзнание и призвание. Ще бъдат дни, когато в умовете и сърцата ни с особена сила ще звучи и ще действа предупреждението:
„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“ (Мат. 7:21).
Нека в дните, когато прославяме Божия Син – слизащ от небесата и възприемащ нашата природа, за да я освети и, обновена, да я възкреси за вечен живот, да си спомним, че Той стори всичко това, защото беше послушен – и то послушен докрай – на волята на Своя Небесен Отец, а „волята на Отца… е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден“ (Иоан 6:39). Като помним това, да подражаваме на божественото Му смирение и послушание, да търсим и изпълняваме и ние Божията, а не своята егоистична и несъвършена воля, за да бъдем и ние, и да можем „да се наречем чеда Божии“ (1 Иоан. 3:1).
Нека радостта от празника на Христовото Рождество бъде във всяко християнско сърце и всеки християнски дом, и нека в тези дни всеки да може да вкуси от тази радост, за да може Христос да се роди във всекиго от нас, както сме и ние възродени в Него.
Мирът и благодатта на Богомладенеца, Божията милост и всеопрощаваща любов, и общението в Светия Дух бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
