На 18 януари Българската православна църква и народните традиции почитат паметта на свети Атанасий Велики – александрийски патриарх, известен със своята борба с арианството. Празникът, наричан още Зимен Атанасовден или Средзима, е свързан както с християнски, така и с фолклорни обичаи.
История и християнско значение
Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. и още на 23-годишна възраст участва в Никейския Вселенски събор, където налага учението си за Светата Троица над това на Арий, обявено за ерес. Пет години по-късно той става александрийски архиепископ и продължава активно да се бори с арианите, въпреки многократните интриги срещу него. Умира на 2 май 373 г., дата, отбелязвана като Летен Атанасовден.
Народни вярвания и традиции
Според народните представи свети Атанас е властелин на снеговете и ледовете. Легендите разказват, че облечен в копринена риза, той язди своя бял кон в планината и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Тази символика утвърждава празника като момент, в който зимата започва да отстъпва.
На Атанасовден се извършват множество обичаи, насочени към здраве и предпазване от болести. В Тракия и Троянско се коли черно пиле или кокошка, приготвя се с ориз и се раздава на съседи за здраве. Перата от птицата се запазват като магически лек.
Празникът е и ден за умилостивяване на зли духове като чумата и шарката. Жените приготвят питки, надупчени с вилица, за да предпазят децата от „надупчване“ от болести.
Обреди и забавления
В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят и играят хора. Други общности изпълняват ритуали за предпазване на овните от болести, след което организират общоселски курбан.
Именници
На Атанасовден празнуват всички с имена Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Живко, Живка и техни производни.
Традициите и християнската почит към свети Атанасий Велики правят празника особено значим за българския народ, съчетавайки религиозна стойност с уникални фолклорни елементи.
