Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, Го снели от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала недалеч от Голгота. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици (носещи миро), сред които, обляна в сълзи, била и майка Му Св. Богородица. Иудеите запечатали гроба и поставили стража пред него.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Положен вече в гроба, духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в неделята, наречена с краткото име – Великден.
