На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.
24 декември се свързва и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Трапезата няма никакво значение или друго изискване освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост.
Отрупаната с постни ястия трапеза, трябва да събере заедно цялото семейство. Освен символ на плодородието самата предпразнична вечер е свързана с прошката, за всичко сторено в миналото и благодарността за Божията милост, който чрез Рождеството дава нова надежда за хората по земята, за изкупването на греховете им и за осветяването на пътя им.
На трапезата най-възрастният член на семейството казва молитвата „Отче наш“, най-важната, според писанията, защото води към покаяние, прошка, смирение и признание на хората, че всичко видимо и невидимо е в Божиите ръце.
