Най- зклетите поддръжници на комунистическата идея у нас отбелязват днес рождения ден на своя идол- генералният секетар на ЦК на БКП Тодор Живков- ,Тато, стоял начело на българската комунистическа държава 35 години.
И до днес още хиляди са българите, които с носталгия си спомнят за времената на зрелия социализъм, когато по думите им „се живееше добре и спокойно и имаше работа за всички“.
Приживе бившият Първи бе наричан Тато, Първият, Бай Тошо, Човекът от народа, а народното творчество му посвещаваше стотици политически вицове, с които се „изхвърляше“ напрежението сред несъгласните с методите на комунистичесикя репресивен и не само апарат.
Тодор Живк роден на днешиня ден през 1911 година в тогавашното село в Царска България- Правец и е първото от трите деца в семейството на Маруца и Христо Живкови.
Завършил е графическо училище и по професия е букволеяр. До края на живота си не надгражда над това свое образование.
Повтаря първи клас.
Участник е в партизанското движени,под псевдонима Янко. За кратко през 1949 година е и кмет на София.
Във времето под неговото управление страната преживява без аналог и до момента индустриален подем. Строят се заводи, училища, детски градини, нови градове, създават се атомната електроцентрала Козлодуй, нови обекти, усвояват се нови производства от българската индустрия.
През май 1984 година на заседание на Политбюро е взето решение за провеждане на последния, най-интензивния етап на т.нар. „Възродителен процес“ – принудително преименуване на българските турци, което е реализирано през следващата зима. Живков заявява, че взима това решение на своя отговорност – използвайки позицията си на неоспорим лидер на режима, той смята по този начин да разреши дългосрочен национален проблем, което би било трудно за някой бъдещ ръководител с неукрепнал авторитет. Въпреки това след края на режима твърди, че не е знаел предварително за преименуванията и че те са спонтанно движение, възникнало по места.
В средата на 1980-те години финансовото положение на България отново се влошава заради девалвацията на долара, спада на ефективността на външноикономическата дейност и фалити на български длъжници в Третия свят.
В края на 1980-те години страната навлиза в рецесия и в поредната дългова криза, а Живков прави трескави опити за реорганизация на неефективната икономика, най-мащабен сред които става т.нар. Юлска концепция от от 1987 година. В търсене на икономическа подкрепа се обявява за плътно следване на съветската политика (макар че фактически само частично е възприета политиката на Горбачов), дори подава оставка като партиен лидер, която е отхвърлена категорично от Политбюро на 12 ноември 1988 г.
По онова време сред управляващите нарастват притесненията от провал на Възродителния процес, който довежда до консолидиране на турската общност и противопоставянето ѝ на режима, както и от задълбочаващи се външнополитически проблеми. За разлика от някои партийни функционери, които предлагат смекчаване на мерките, Тодор Живков се застъпва активно за тяхното задълбочаване, поставяйки през май 1989 година началото на масовото изселване на българските турци в Турция, известно като „Голямата екскурзия“
Товаа предизвиква незабавен ефект върху вече навлязлата в рецесия икономика, като 170 хиляди души напускат работните си места, разстройвайки цели стопански сектори, а други заминават да ги заместят на критичните места.
Изправен пред задълбочаващата се икономическа криза в страната, от пролетта на 1989 година Живков започва да подготвя пакет от мерки, които да бъдат обявени на пленум на ЦК в края на годината.
На 3 ноември Живков се среща с току-що върналия се в страната съветски посланик Виктор Шарапов.
На 6 и 7 ноември той има още 3 отделни срещи с Шарапов. По време на тези разговори се обсъжда наследникът на Живков начело на режима, като самият Живков предлага Александър Лилов, а от съветска страна настояват за член на Политбюро, като Петър Младенов.
На 8 ноември при Тодор Живков идват близките до него членове на Политбюро Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев, баща на бившя премиер и насотящ лидер на ПЕС Сергей Станишев, които го убеждават да подаде оставка.
Същия ден отново се среща със съветския посланик, а следващия ден провежда поредица от срещи с най-близкото си обкръжение.
На продължилия на 10 ноември 1989 година Ноемвирйски пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП. Освобождавайки го от функциите му, пленумът му изказва и благодарност за неговата дейност дотогава, а Петър Младенов в речта си изпраща Живков на „заслужен отдих“.Преходът към демокрация и пазарна икономика започва. Тодор Живков е освободен и от длъжността председател на Държавния съвет на НРБ. На следващия пленум на ЦК на БКП той е порицан и изключен от партията. Малко преди смъртта му, на 8 август 1998 година, Живков е реабилитиран от БСП.
В последните години от живата му личен охранител на бившия Първи е настоящият български премиер Бойко Борисов.
Аналогиите с живота и политическото развитие на единия и проекцията в живота на другия, от гледна точка на днешния прочит, са очебийни.
Гробът на Тодор Жвков днес е в Централните софийски гробища.
Снимки: Уикипедия
