Улисани в шумотевицата и препирните на политическия театър, като че забравихме, че на 27 март отбелязваме Международния ден на театъра.
Датата е избрана през 1961 г. на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г.
Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто – поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор.
Приема се, че театралното изкуство възниква в древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – прочутите дитирамби. Характерното за древногръцкия театър е, че една пиеса включва максимум до 3 актьора, като те са само мъже. Актьорите носят маски в зависимост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъства хор, който служи като акомпанимент.
От времето на Древногръцкия театър до днешния ХХІ век магията на театъра привлича милиони хора по света – в тъмната зала на светлата сцена струи животът, независимо дали актьорите претворяват вечната трагедия на Едип или шумните атинянки, дали разказват за великата любов на Ромео и Жулиета или се радват на жизнеността на героите от „Дванайста нощ“, дали страдат с нестихващия стремеж на Чеховата Нина Заречная към любовта и изкуството или бурно преживяват безизходицата на героите на Тенеси Уйлямс или неосъществената любов между Христофоров и Мина, описана от поет като Яворов.
Честит празник!
