Днес се навършват 101 години Септемврийското въстание, първото в света антифашистко въстание, както се определя то в периода 1944-1989 г.
Събитията през септември 1923 г. са инспирирани изцяло от външни сили. Комунистическият интернационал, който е създаден в Москва през 1919 г. и има за своя основна цел победа на комунистическите революции по цял свят, се опитва чрез Българската комунистическа партия (тесни социалисти) – член на организацията, да свали управляващото в България правителство на Демократическия сговор. Коминтернът осъжда обявения от БКП (т.с.) неутралитет по време на деветоюнския преврат в България и налага виждането си за незабавно въоръжено въстание. Въпреки, че съзнават слабата готовност на партията за подобна акция, двама от лидерите – Георги Димитров и Васил Коларов са принудени да се съгласят с провеждането ѝ.
Първи започват въстанически действия комунистите в село Мъглиж, Казанлъшко, още на 13 срещу 14 септември. Присъединява се и организацията на БКП от село Голямо Дряново. Въстаниците превземат двете села, но не са подкрепени от партийните организации от съседните населени места, които решават да чакат официалното обявяване на въстанието. Няколко часа след началото на въстанието в Мъглиж те се оттеглят в планините.
Броят на жертвите по време на въстанието и при неговото потушаване е спорен, като оценките варират между под 1000 и около 30 000 души. Оценките в част от историографията от времето на комунистическия режим достигат до около 30 000 души. В публикуваното през същия период подробно документално изследване на Музея на революционното движение в България във въстанието и репресиите след него са загинали 841 въстаници. Според съвременния историк Георги Марков броят на жертвите възлиза на около 5000 души.
Поетът Гео Милев пише най-известната си поема „Септември“ по мотиви на въстанието.
