С Указ № 374 на княз Александър Батенберг от 13 декември 1879 г., преди 145 години, е основано е първото българско земеделско училище „Образцов чифлик“ край Русе.
През 1883 г. училището става средно, с 3-годишен курс на обучение (негов наследник е днешната Професионална гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев“). Откриването му е тясно свързано с административните, стопански и просветни реформи на известния турски държавник Мидхат Паша. Като управител на Дунавския вилает през 1865 г. той основава в местността Батмиш, близо до Русчук държавно земеделско опитно стопанство „Нумуне чифлик“ (Образцов чифлик) по подобие на френските ферми-школи. Върху 1200 дка земя, предоставена на училището, са изградени учебно-опитни участъци, експериментален полигон за селскостопанска техника, животновъдни ферми. Внесени голям брой земеделски машини (плугове, редосеялки, жетварки, вършачки и др.) извършват се опити с нови земеделски култури и сортове (пшеница, рапица, фасул). За ръководене на чифлика и разширяване на земеделската просвета сред населението са изпратени и няколко младежи-българи да учат в гр. Табор, Чехия модерно земеделие. Сред тях е и Ангел Кънчев, чието име носи днес училището.
Създава се млекарница, която по-късно е оборудвана и превърната в модерна мандра. В нея за пръв път в България се организира производството на редица европейски сирена като Камембер, Порт дьо Салю, Швайцер, Империал. Тук Атанас Ченгелов установява най-подходящата температура за подсирване на овчето мляко с изкуствено сирище.
Също така една от мазите се приспособява за винарска изба, в която се произвеждат: вино, джиброва ракия и ликьори. От Италия и Франция се получават есенции и треви за вермути (1896 г.)
Правят се опити за подобряване и на говедовъдството, създава се първата птицеферма по американски образец, направен е изкуствен рибарник в местността „Текето“ (1896), на Лондонското изложение са изпратени 6 бутилки бяло и червено вино (1906 г.), за пръв път в България се създават терасовидни лозя (1912).
Внася се първия в страната инкубатор и започва изкуствено люпене на различни видове птици (1922 г.).
Сред неговите възпитаници са имената на видни деятели на селскостопанската наука: акад. Владимир Марков – микробиолог със световна известност; проф. Иван Иванов – създател на нови сортове пшеница; проф. Велин Койнов, проф. Неделчо Кандев, проф. Евгени Танов, проф. д-р Тодор Кръстев, проф. д-р Янчо Енчев, доц. Д-р Стефан Денев и много други.
През 1960 г. ЗОС е преименувана на Комплексна опитна станция, а две години по-късно на Селскостопански научно-изследователски институт, който сега е профилиран по земеделие и семезнание и е в структурата на Селскостопанската академия.
