„…Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура !“
Има върхове, които обединяват и карат сърцата на хиляди да бият като едно! Шипка и Свети Никола – това са върховете за нас, в нашата история и самосъзнание. На днешния ден отбелязваме 144 години от началото на Шипченската епопея – една от най-славните страници в българската история
Сраженията за Шипченския проход са описани в стотици книги, публикации и изследвания и голяма част от тях отразяват героизма на неговите защитници. А битката за него е една от най-важните по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
Най-драматични са дните от 9 (21) до 11 (23) август 1877 г., когато войниците на Сюлейман паша атакуват ожесточено малобройния отряд на генерал Столетов, чиито подчинени трябва да задържат преминаването на османски части на север от Стара планина. В противен случай войската на турския командир би излязла в гръб на руските войски, които са разположени в земите на днешна Северна България. 16 табора, водени от Реджеб паша, започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу скалистата местност Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода, защото турците държат под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В боевете на Шипченския проход защитниците се сражават героично, отразявайки 11 атаки през първия ден, давайки много убити и ранени. В помощ на бранителите към обяд пристигнал 35-и пехотен Брянски полк, чиито войници веднага влизат в боя.
На другия ден сраженията продължават, като атакуващите турски войници заемат позиции не само от юг и югоизток, но и от запад, надявайки се да пресекат връзките на защитниците с тила. На този ден при бранителите идват няколко десетки казаци и около 200 български доброволци, които също веднага се включват в сраженията. Подкрепленията, които тръгват от Търново и Елена, трябва да преминат дълъг път, преди да достигнат заветния връх, и само малка част от тях успяват да се включат в боя на третия, решителен ден от сраженията. Само до обяд на 11 август войниците на Сюлейман паша извършват шест атаки на Шипка, като тяхното настъпление от запад достига до окопите на бранителите и застрашава пътя за Габрово. В най-драматичния момент на битката към 17 часа пристига 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни, изпратени от генерал Радецки. По това време руските войници и българските опълченци са на предела на силите си. В боя се хвърлят всички защитници, включително и тежко ранените. Турските войници изпадат в ужас, когато срещу тях политат не само камъни и дървета, но и трупове на убитите защитници на Шипка.
Към края на четвъртия ден от сраженията става ясно, че в тях са загинали около 3350 руси и българи. Загубите на противника възлизат на повече от 6750 души. След шестдневни боеве Шипка е спасена. Отбраната й е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. В нея опълченците доказват за пореден път, че свободата не е дошла даром, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.
Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх “Свети Никола” е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
