На днешния ден се навършват 147 години от кончината на баронеса Юлия Вревска – жената, спасила много животи по време на Руско-турската освободителна война.
Рано овдовяла, графиня Вревска влага всички свои средства в организацията на доброволчески санитарен отряд и самата тя помага като милосърдна сестра на фронта. Юлия Вревска преминава през всички ужаси и мъки на войната. През 1878г., заразена от коремен тиф, умира в град Бяла, където тленните й останки остават завинаги в българските земи.
Отначало Юлия Вревска работи в 45-а военновременна болница в гр. Яш /Румъния/. Ръководена от желание да бъде по-близо до военните действия, на 8 октомври 1877г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48-а военновременна болница, разположена на левия бряг на Янтра, близо до моста на Кольо Фичето, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсено бельо…”Ангелът на милосърдието” – така я наричат с обич войниците.
