Малко след 9:00 часа сутринта на 2 октомври 1996 г. пред кооперацията ул. “Латинка” 15 наемен убиец сложи край на живота на Андрей Луканов.
Бившият министър-председател, сочен като човека, който свали Тодор Живков от власт, беше убит с един изстрел в слепоочието и три в гърба.
Разследването продължи пет години, а съдебният процес – още шест. Нито разследващите, нито съдиите успяха да дадат категорични отговори на множеството въпроси по случая. Виновни за покушението все още няма. Вероятно няма и да има.
Като основна причина за убийството на Луканов, който е премиер в две правителства на БСП през 1990 г., се сочи интереса на силовите групировки (на които той се сочи като създател) към газовия бизнес и конфликта с кръга “Орион”, подкрепящ тогавашния премиер Жан Виденов.
Луканов ще остане в историята и като премиера, Едно от най-важните е страната ни едностранно да спре изплащането на външния дълг, а после не получава финансовата помощ от Москва, на която се надява. Вторият кабинет на Луканов управлява от 22 септември до 20 декември 1990 г. Страната е във финансов колапс, започва остър дефицит на основни хранителни стоки, въвежда се купонна система. Магазините са празни, а пред тях се извиват дълги опашки. Този период остава известен като „Лукановата зима“.
През лятото на 1992 г., по разпореждане на главния прокурор Иван Татарчев, Луканов е арестуван. По това време той е депутат от БСП и парламентът отнема имунитета му. В края на годината обаче делото срещу него е прекратено.
Като основна причина за убийството на Луканов се спряга руският газ. Бившият премиер напуска парламента, в който е депутат, и създава руско-българско газово дружество, наречено „Топенерджи“. В него Луканов е президент и член на борда.
Равни дялове в него имат руският газов гигант „Газпром“ и българската държавна компания „Булгаргаз“. То е представяно като руски проект за пренос на газ по тръбопроводи, които да минават през България. Тогава „Газпром“ все още не е започнал експанзията си в Европа, която добива днешните си мащаби чак по времето на Владимир Путин. Но тази експанзия е вече планирана, а зависимостта на България от руския газ и тогава е тема в политическия живот на страната. В „Топенерджи“ за сметка н българската държава навлизат нови акционери – „Овергаз“, „Мултигруп“, Първа частна банка, Булбанк и „Химимпорт“. Най-силно впечатление сред тях прави присъствието на създателя на „Мултигруп“ Илия Павлов, който успява да изгони Луканов от „Топенерджи“ .
В политически план конфликът между лагерите на Виденов и Луканов се задълбочава, а Илия Павлов заявява все по-силно амбициите си в енергетиката. Непосредствено преди покушението президентът на „Мултигруп“ и бившият премиер дори стигат до скандал в Москва. Говори се, че дори Павлов ударил шамар на Луканов.
През 2001 г. пред Софийския градски съд за убийството на Луканов са изправени строителният предприемач Ангел Василев, шофьорът му Юрий Ленев, племенникът му Георги Георгиев-Гопе и украинците Александър Русов и Алексей Кичатов. Василев е свързван с кръга „Орион“ и е обвинен като поръчител, Ленев и Георгиев – като посредници, Кичатов – като помагач, който е осигурил пистолета, а Русов – като физически извършител на покушението.
На 28 ноември 2003 г. петимата са осъдени на първа инстанция – Василев, Георгиев, Русов и Кичатов получават доживотен затвор без право на замяна, а Ленев – доживотен затвор, но с право на замяна.
В Софийския апелативен съд (САС) делото обаче претърпява обрат и петимата са оправдани на 8 юни 2006 г., а на 15 март 2007 г. Върховният касационен съд (ВКС) потвърждава окончателно това решение и слага точка на процеса
