На 5 август 1879 година в 12 часа на четирите военни руски кораба „Опит“, „Взрив“, „Пордим“ и „Горний Студен“ се издигат български знамена и е изсвирен маршът „Шуми Марица“. До тогава четирите плавателни съда са представлявали Морската част на Дунавската флотилия, чието седалище е било в Русе. С този тържествен акт се поставят основите на военния флот на България. По традиция втория неделен ден на м. август се отбелязва като Празник на Военноморските сили.
В началото родните ВМС са се състояли от три парахода, седем парни катера, една шхуна, един шлеп, пет гребни лодки и други съдове, подарени от Русия по инициатива на княз Дондуков-Корсаков. Официално на българска служба се водят 7 руски офицери – доброволци, начело с капитан-лейтенант Александър Е. Конкеевич, който е първия командир на Дунавската флотилия. Първият български офицер на служба във флота е поручик Александър Г. Фудулски, назначен през 1883 г. за командир на Портовата рота.
От Русе водят началото си и военноморското образование, военния флотски оркестър, хидрографските изследвания, кораборемонтната дейност и музейното морско дело на България.
