Преди 147 години, в края на август 1877 г. Русе е бил заплашен от клане, по-жестоко от Баташкото. Градът бил изправен пред угрозата да бъде опожарен, а голяма част от жителите му – изклани.
Според записаните легенди в русенската история, на коменданта на турския гарнизон в Русе Делавер паша било разпоредено да изтреби населението на града. Над 4000 души, предимно жени и деца, били събрани в Саидпашовата бахча (в района на тенис кортовете в Парка на младежта). Приготвени били и дръвниците за клането.
Тогава основоположникът на масонството у нас Иван Ведър, който по това време бил секретар по „вънкашната кореспонденция“ при валията Митхат паша, заедно с италианския консул Енрике де Губернатис, отишли при коменданта, който се оказал масон от Египетска ложа. По това време обаче Ведър вече бил носител на най-висшата – 33-ата степен на масонството. Когато разбрал, че пред него стои масонски брат от по-висша степен, Делавер паша отменил зловещата заповед. Башибозукът бил пратен да се прибира, а населението преминало под охраната на редовния аскер. С това Ведър, чийто паметник в Парка на възрожденците преди няколко години беше потрошен от съвременни вандали, спасява над 4000 русенци от клане, което ако било реализирано, щяло да надмине по жестокост Баташкото, а гр. Русе – от опожаряване.
