23 август е Ден на паметта на жертвите на тоталитарните режими на 20 век.
Датата е избрана тъй като на този ден през 1939 г. в Москва Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.
Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони. На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето ѝ между Москва и Берлин.
За първи път 23 август е предложен да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация.
В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
Официалното наименование у нас е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. Решението бе взето на 27 ноември 2009 г. от 41-вото Народното събрание.
Двата тоталитарни режима – нацисткият и комунистическият – се различават преди всичко по идеологическата си обосновка, не и по инструментариума си: при комунизма борбата е срещу класовия враг „за победа на прогресивната класа”, при националсоциализма е срещу националния враг „за реванш на унизената нация”.
От спецификата на идеологията произтича и практиката на режимите – при комунизма борбата е всекидневна и братоубийствена, защото обявената за вражеска класа (класовият враг) е от същата националност. При националсоциализма (нацизма) врагът е външен – враг на нацията, и реваншът се постига преди всичко чрез война. Затова в мирно време в комунистическите режими жертвите на терора са повече, отколкото при националсоциализма и фашизма, казват историците.
Само в първите седмици след 9 септември 1944 г. в България жертвите на терора са между 16 000 и 20 000 – тези данни изнесе президентът Желю Желев на 1 февруари 2011 г. по време на отбелязване годишнината от смъртните присъди на т.нар. Народен съд.
През 2008 г. германското списание „Билд” публикува материал под заглавие „Палачите на 20 в.”, припомни тогава Желев. Първото място в зловещата класация е на Мао Дзедун – избити от него 50 млн. китайци. Второто място е на Сталин – избити 40 млн., третото е на Хитлер – 20 млн. души, от които 6 млн. евреи. Четвърто място е на Чан Кайшъ с 10 млн. На пето място е титулуваният за вожд на световния пролетариат Ленин с 4,5 млн. избити.
