В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите.
За предпазване от болести строго се спазва забраната да не се извършва никаква домашна работа. Единствената грижа на жените е да станат рано, да омесят и да опекат пити и хляб. Украсата им е кръст в средата, няколко пъпки (на чумата) около него, а по края – голям венец за здраве. Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве.
Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Подложен бил на мъчения, стъргали тялото му с железни куки, но раните по чуден начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал на 113 години, преди мечът да го докосне, по времето на Септимий Север в 198 година.
