На днешния ден църквата отбелязва Свети Четиридесет мъченици. Тя определя този ден като празник на четиридесетте войници от арменския полк в Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от имп. Ликиний (IV в.).
В българския исторически календар денят е свързан с победата на цар Иван Асен Втори над епирския владетел Теодор Комнин, станала на 9 март 1230 година при село Клокотница.
Празникът се нарича още Младенци. Той се чества за здраве на децата, най-вече на момчетата, но е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие.С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери.
Предпазващо значение имат всички действия в този обред – палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: „Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача“. На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата й в босилек, за да стане лековит.
За празника се месят обредни хлебчета във формата на кукли, намазани с мед. Те са 40 на брой. Толкова са и пълнените чушки с боб на трапезата, и постните сарми. С 40 залъка и с 40 глътки се приветства небесното светило, което от този ден „се обръща към лятото“ и стремително започва да се издига към точката на пролетното слънцестоене.
