На 12 декември православната църква чества свети Спиридон, епископ Тримитунтски, чудотворец. Той бил един от великите светители и чудотворци на IV век.
В България свети Спиридон се тачи като закрилник на занаятчиите – обущари, тухлари, грънчари, бакърджии и др. Народът разказва, че св. Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му.
Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него особена почит му оказвали керемидарите и тухларите.
Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите. Култът към този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград.
Народът вярва, че св. Спиридон е лечителят на рани, порязване, обриви и пъпки (струпки), екземи и в негова чест се месят колачи – питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома.
Не само болести лекувал, но и при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати. Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.
Каквото е времето през 12-те дни след св. Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на първия ден съответства януари, на втория – февруари и т.н., гласи народното поверие.
Имен ден празнуват: Спиридон, Спиро, Спиридонка, Дарина, Дариела, Дария, Дариела, Даринка, Дарко, Дари.
