Преди половин век, в нощта срещу 21 август 1968 г. започва интервенцията на държавите от Варшавския договор в Чехословакия за смазване на Пражката пролет.
Провежда се т.нар. Операция „Дунав“ (Операция „Дунай“). По време на нахлуването от 5 до 7 хиляди съветски танка и от 300 000 до 600 000 войници от частите на Варшавския договор окупират чехословашката територия. Според официалните съветски власти войските им са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили „братска помощ против контрареволюцията“. Според най-новите изследвания на австрийския Болтцман институт, първият, лансирал идеята за решаване на проблема чрез изпращане на военни подразделения е лидерът на БКП по това време Тодор Живков.
В инвазията участват войски не само от СССР, а и от всички останали членове на Варшавския договор, освен Румъния. България участва в потушаването на „Пражката пролет“ с бригада от 33 танка „Т-34“. Общата численост на българските подразделения, участвали в потъпкването на „Пражката пролет“ е 2164 души. При операцията загива един български военнослужещ.
След потушаването, лидерът на реформаторите Александър Дубчек е заловен и изпратен в Москва, заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия. За съжаление, България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет. Това става с решение на парламента едва през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.
.){kind=link}