На днешния ден преди 101 години залп от оръдията на крайцера „Аврора” в руската столица Санкт Петербург възвестява началото на Великата октомврийска социалистическа революция, с което болшевизмът „тръгна по света“.
Временното правителство е свалено от власт и е провъзгласена диктатурата на пролетариата. Октомврийската революция, която по своята същност е въоръжен преврат, се ръководи от партията на болшевиките, начело с Владимир Ленин. Тя довежда до създаването на Съветския съюз – първата комунистическа диктатура в света, както и първата от класическите тоталитарни системи на 20 век. На 8 ноември е създадено първото съветско правителство – Съвет на народните комисари, начело с Ленин.
Днес, 100 години след революцията, историците продължават да спорят какво точно се е случило. Дали е работническо-селско въстание, преврат или митологизация. Но последиците са с глобални измерения. В онази нощ Ленин взема властта с няколкостотин матроси и червеногварадейци почти безкръвно – има само двама убити и 18 арестувани. Революционерите се объркват из тъмните коридори на двореца и попадат на остатъците от Временното правителство на Керенски в царската трапезария. Полуграмотните бойци карат министрите сами да напишат заповеди за арест. Но това е само началото. Въстанието мълниеносно се пренася в Москва, прераства в кръвопролитна Гражданска война и води до създаването на СССР през 1922 г.
До 1989 г. в страните от бившия социалистически лагер, а в бившия СССР до 1991 г., 7 ноември се отбелязваше като Ден на Великата октомврийска социалистическа революция с тържествен военен парад и масова манифестация. От 1996 г. до 2005 г. с указ на Борис Елцин, в Руската федерация се чества като Ден на съгласието и примирението, с цел обединяване на руското общество. От 2005 година датата 7 ноември отново започва да се чества като официален празник – “Ден на Октомврийската революция”.
И до ден днешен всяка година на Червения площад в Москва се провежда тържествен парад, в него участват привърженици на комунистическата идея, ветерани, детски и младежки обществени организации, войници от Московския гарнизон, като на трибуните се канят чуждестранни гости.
