На 15 април 1890 г., в Русе е създадена първата Търговска камара в България. По това време в града е имало 14 по-големи предприятия от фабричен тип на металообработващата, химическата, хранителната, керамичната, кожарската и др. индустрии. Значителен растеж отбелязва и търговията. Само в периода от 1885 г. до 1903 г. в града са регистрирани 135 търговски фирми.
В тези условия на честите срещи на първите русенски търговци, които ставали в добре уреденото кафене на Оханес Енкарниян на ул. “Княжеска”, се замисля създаването на търговска организация – Първа българска частна търговска камара, с месечни вноски на членовете ѝ.
В края на 1889 и началото на 1890 г. деловите търговски кръгове на Русе, отчитайки потенциалните ползи, започват активно да работят за реализация на инициативата. Подобно на съществуващите камари в европейските страни и Америка, сдружението си поставя за цел да събере интелекта и инициативата на стопански активните слоеве и да служи като съвещателен орган на правителството, като едновременно с това защитава интересите на търговско-производителното съсловие. Русенският вестник „Исток“ пише, че на 15 април 1890 г. в Русе е учредено ново търговско сдружение под името „I- ва Българска Търговска Камара“ от 33-ма видни представители на тогавашния търговски елит.
Като частно сдружение, Русенската търговска камара е създадена без протекцията на централната държавна администрация на страната по подобие на устройството на английските свободни камари. Членовете на Камарата били с различни политически убеждения, но това не им пречело да работят заедно за просперитета на града и страната, използвайки своите знания и опит, като същевременно търсят подкрепа и от държавата. От 1895 г. Камарата в Русе носи наименованието “Русенска търговско-индустриална камара” (РТИК). Районът на дейността й обхваща почти цяла северна България от р. Тимок до Силистра, включвайки 30 околии.
Развитието на камарата налага тя да си изгради собствен дом. В началото на 20-ти век на пл. „Батенберг“ по проект на архитект Никола Лазаров е издигната сграда, в която трябвало да се помещава Камарата. Великолепната постройка е завършена и приета от комисия през 1916 г. и струва на камарата 180 000 лева. През 1948г. с решение на тогавашния Министерски съвет камарата е закрита а сградата одържавено. После в нея за 2 години е настанено управлението на строежа на Дунав мост. От есента на 1954г., с решение на Русенската община, е предоставена на Окръжната библиотека „Любен Каравелов“.
В началото на 20-ти век Русенска търговска камара се включва активно и в образователната дейност, след като държавата делегира правомощия за организиране на професионални курсове и откриване на професионални училища. Първото камарно училище в Русе е Механо-техническото, открито през 1921 г. През настъпилите мирни години занаятчийството се разраства и се превръща във важен отрасъл както в селския, така и в градския бит. Отчитайки изискванията на закона, РТИК поема изцяло грижата за развитието на занаятите в региона. На 5 ноември 1923 г., по подобие на откритите от Варненската и Софийската камари училища, в Русе е открито Чирашко училище. То е първото в района на Камарата. През следващата година РТИК открива чирашки училища във Видин и Плевен, през 1925 г. – в Севлиево, а през 1926 г. – в Лом.
Днес, 130 години по-късно Русенска търговско-индустриална камара продължава да поддържа традициите, залегнали в основата на едно от най-успешните икономически начинания след Освобождението.
