Това става по време на заседание на Учредителното събрание в Търново. В изказването си Найден Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството” и предлага това да бъде София.
Друго предложение не се прави и то се приема единодушно.
Девизът на столицата е „Расте, но не старее”. Тя е разположена в централната част на Западна България и е заобиколена от планини – Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север. Разпростира се на площ от площ е 492 km², към 31.12. 2014 година, откогато са последните данни на Националния статистически институт, населението на София е 1 228 282 души.
Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на дубровнишки търговци около 1350 г., както и във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на века.
След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София.
С два гласа превес. По онова време София е била едно доста мърляво провинциално селище от няколко махали – турска, еврейска, циганска и българска. Вижте снимки на стара София от житния, касапския и конския пазар в идеалния център години след Освобождението и направете сравнение с Русе! Как са облечени селяните от шоплука и как са облечени обикновените русенци. Е, да са живи и здрави и да им е честито!
Едно от многото грешни решения в тази държава…