Тогава, в духа на т.нар. Юлска концепция, с Указ 2704 на Държавния съвет, одобрен от политбюро на ЦК на БКП, беше определено ново териториално деление и градът с 23-вековна история, административен център от римско време, четвърти (тогава) по големина град в България, стана вилает на Разград. Или, както се шегуваха зевзеците, Разград се сдоби с пристанище. Подобна бе участта на старопрестолния Велико Търново, който стана подведомствен на Ловеч, а мощните по това време Видин, Плевен и Стара Загора – бяха подчинени съответно на Монтана Ловеч и Хасково.
Критериите, по които са били определени новите областни центрове и до ден днешен остават неясни. Като една от основните причини за новото административно делене тогава се посочва, че над 3/4 от финансовите потоци, насочени към 28-те окръга на страната, се усвояват от окръжните центрове, а този модел на разпределение на ресурсите в страната задълбочава и изостря противоречията между центъра и периферията. Според други – надделели са местническите чувства на част от тогавашния партиен елит. Специално за Разградска област се говори, че е надделяло становището на родения в Лозница Пенчо Кубадински. Според трети, „реформата“ е била опит на Тодор Живков „безкръвно“ да се освободи от някои местни партийни феодали.
Противопоставянето на разполагащите със значителен икономически, административен и кадрови потенциал утвърдени центрове (над 80 на сто от ръководния състав на новоизградените областни, партийни и държавни структури пътуваха от Русе до Разград и обратно) на новоизлюпените такива, включи в битката и населението. Хората от новите областни центрове се почувстваха ощастливени, тези от загубилите статута – унизени. Защото нищо особено не се бе променило – старите поделения на ведомствата си останаха в старите окръзи, само губернаторските местоседалища се промениха. И цялата местническа пара под налягане отиде в свирката на административното псевдопреустройство.
Да видим как стоят нещата в някои от най-важните страни в света : САЩ – щатските столици обикновена са малки градове в средата на съответния щат,нито един милионене град не е щатска столица,Вашингтон също не е най-големият им град;Канада – Отава е 6-ти по големина град;Австралия – Канбера е десети;Китай – Пекин е втори;Индия – Делхи е трети;Бразилия – град Бразилия е осми или девети;Турция – Анкара е втори,дори ФРГ имаше повече от 40 години за столица сравнително малкият Бон,в някои области на Русия областният център е много малък град…И никой не прави трагедия от това. Ами те за това се наричат АДМИНИСТРАТИВНИ ЦЕНТРОВЕ, там работи администрацията – онези 5000 човека достатъчни за областта.Големите градове са големи и известни защото имат промишленост,университети,болници,уреден транспорт,комуникации.Знае ли някой какво е Олбани? 90 хиляден град ,столица на щата Ню-Йорк. Обаче на 12 милиона в град Ню-Йорк изобщо не им пука от това