Последните месеци се оказаха месеци на скандали. А обществен скандал става само и единствено с един инструмент – медията. Голяма, малка, следена или не – тя е като дете. Раждаш си я, отглеждаш си я, възпитаваш я, внимаваш за кръга и от приятели и познати. Пращаш я и на училище.
Е, нашите учители вече ни писаха лошата оценка – наредиха българските медии на 111-то място по свобода. Заключението там е достатъчно показно за днешната ситуация: “Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България.”
Свобода на медиите: 111-то място е запазено за България
И докато на мода са известните БББ-та (Божков, Борисов, Бобоков), днес изскача една снимка (модерни са) на разпространен до журналисти в Нова телевизия имейл, в който неформално са дадени наставления за работа. Текстът е озаглавен „Професионални насоки 2020“.
Автентичността на имейла не е потвърдена, а и бе напълно отречена от медията, която е категорична, че ще сезира институции и ще съди.
Реален или не, текстът дава повод за сериозно размишление над класацията на Репортери без граници, която остана почти незабелязана и тази година. Повод за равносметка за приоритетите на медии, политици и обикновените граждани. Повод да се помъчим логически да навържем събитията и сами за себе си да решим дали текстът е реален или не.
Точките в „Професионални насоки 2020“
„Колеги, напомням на всички, че репортажите за кметовете на ГЕРБ, за които имаме данни, че имат минимални грешки в управлението да са леко критични.
За кметовете на БСП и ДБ, включително и районните в София, трябва да сме силно критични, та дори и да засягаме Столичната община.
Знаете, че не трябва да изкарваме управлението безгрешно, но не и провалено, за да не нарушаваме договора, но ни е позволена критика, в рамките на нормалното.“
Когато политика, критика, договор и позволение попаднат в един абзац, това си е чист крах на една медия. Журналистически крах. Във финансово отношение си е феноменален възход.
И тук проучването на репортери без граници отново е актуално. Изводите, които правят професионалистите, са: „Правителството продължава да разпределя европейско и публично финансиране за медиите с пълна липса на прозрачност, което ще доведе до насърчаване на получателите да бъдат внимателни към правителството в отразяването си или да се въздържат изцяло да покриват проблемни истории.“
Писмото продължава с насоки да се изрязват въпросите на конкурентни медии, но за сметка на това пък да се включват въпросите на Ивчето (предполага се Ива Николова – бел.а.), „за президента – репортажите да са кратки и без конректика“. Спортният отдел получава и указания за изписването на двете ЦСКА-та. Едното да е цска-софия, а другото ЦСКА 48, защото „Васко е говорил с шефа и трябва да се покаже отношение към втория му клуб.“
Естествено, мястото си намира и Васил Божков, който трябва да бъде споменаван като „ОБВИНЕНИЯТ В РЕДИЦА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ХАЗАРТЕН БОС“. Та в тази връзка да се кани и Найденов по-често (предполага се Цветомир Найденов – бел.а.)
Предположенията се базират на редовните гостувания на Цветомир Найденов – бившия съдружник на Божков, в студиото на Нова телевизия, което е и негова трибуна за разкрития и обвинения към хазартния бос. Който пък не срещаме често в 3-ти ефир. Добре, че са другите първенци на екрана, които пък редовно се чуват с него по телефона.
За десерт оставяме насоките, свързани с Пеевски. Любимата на милата ни родина звезда в медийния бизнес.
„Даренията на шефа и г-н Пеевски да се отразяват с необходимото внимание. С колегите от Канал 3 (известно притежание на Пеевски – бел.а.) поддържаме първоначалната уговорка за обмен, а от днес и с агенцията на г-н Недялков (предполага се ПИК).“
Процесът на обмен на информация не е нещо ново за телевизиите и медиите като цяло. Нито нелегално, нито на пръв поглед нередно. Въпросът е доколко отделната медия може да е спокойна, че „споделената“ информация е актуална и вярна. Може да е спокойна дотолкова, доколкото е направила своята проверка. А всеки в бизнеса (и извън него) знае, че всичко, що е под влиянието на Пеевски, е и под влиянието на подходящата за него призма.
Заставайки зад името на Канал 3, журналистът признава кой е и зрителят, който има достатъчно компетентност по темата „Пеевски“, преценява дали да вярва. Но заставайки зад името Х (дали Нова, дали някой друг), а предавайки информация, преработена от друг източник, журналистът отнема правото на преценка на зрителя. С две думи – манипулация.
Нека отново се върнем на 111-тото място и проучването. В аналитичните му редове и знатно място намери и отстраняването на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова малко след смяната на ръководството на NOVA и bTV. Неизбежен герой в публикацията е и Делян Пеевски, който e определен като „най-известното въплъщение на това отвратително състояние“ (корупцията).
А за имейлът се твърди, че е разпространен от директора „Новини и актуални предавания“ в телевизията – Миляна Велева – бивш директор в Канал 3.
„Професионални насоки 2020“ щяхме да подминем и дори да подкрепим медията, ако вече не се усещаше, че точките се прилагат в действителност. А за улавянето им е нужна само малко критичност.
