Възлюбени в Господа чеда на св. ни Църква,
Приближаваме към края на една тежка за цялото човечество година. Година, в която на изпитание бяха поставени духовните и нравствените устои на цялото ни общество. Година, в която една невидима заплаха изцяло промени живота ни, с който може би удобно бяхме свикнали, допринасяйки за откриването на много и от най-доброто, но и, за съжаление, от не съвсем доброто, оставащо иначе дълбоко скрито вътре в нас.
Мнозина претърпяха и продължават да търпят тежки страдания не само от здравословен и физически, но още и от психически, икономически и друг характер. Не е малък, уви, и броят на онези, които изгубиха и ще продължават да губят живота си в резултат от разразилата се пандемия.
Като органична част от своя народ и от обществото ни, Българската православна църква също не беше подмината от това изпитание, както и от други изкушения за църковния живот.
Често гласът на трезвия разум беше заглушаван от ненужни улични дебати, в които мнозина достигнаха до истинско ожесточение в отстояването на позиции, лишени не просто от разумност, но и от най-елементарна християнска и чисто човешка любов към ближния.
Пандемията се оказа пореден повод за противопоставяне в църковното ни общество и за прояви на ревност не по разум.
Сега обаче всичко това трябва да утихне и да отстъпи пред радостта от очакваното посрещане на светлия празник Рождество Христово. Защото днес Божият Син влиза в нашия свят като дете, за да ни припомни със Своята невинност, че всички ние сме чеда на нашия Небесен Отец и всеки от нас е тук, на този свят, благодарение на Господнята любов. Същата тази любов, благодарение на която Той изпрати сред нас и Своя Единороден Син – „да подири и да спаси погиналото“ (Лука 19:10). Любов, пред която са безсилни цялата злоба и ненавист на този свят, и която трябва да ни смири и да пробуди в нас милостта, състраданието и човеколюбието, които Бог винаги очаква от Своите верни.
Въплъщението на Божия Син, Неговото идване в света на човеците, означава помиряване между небето и земята и край на безнадеждността, страха и отчаянието, с които бе живяло ветхозаветното човечество.
Със Своето въчовечаване, в дивното тайнство на богочовечеството Господ Иисус Христос изпълни докрай Божията воля за човека и ни посочи пътя към нашето богоуподобяване. Понизи Себе Си, за да въздигне нас; живя сред нас, за да ни научи как ние да живеем със себе си и със Самия Него; страда за нас и прие унизителната кръстна смърт, за да строши портите на ада и да отвори за всеки от нас дверите на Царството Божие; възкръсна, за да направи и нас участници в Своята победа над смъртта и във Възкресението.
Тази велика Божия милост към човечеството ние получихме и продължаваме да получаваме даром, но затова можем да бъдем достойни за нея единствено когато вярно следваме оставения ни от Спасителя Христа пример.
Изпитанията, трудностите и страданията, през които и занапред ще преминаваме, не трябва да ни угнетяват и да събуждат в нас егоизъм, а напротив: да бъдат повод за още по-дълбоко осъзнаване на нашата принадлежност към Христа, към богочовешката общност на Неговата света Църква. По човешки ние сме слаби, но с Христа можем да победим всяко изпитание и изкушение, и най-вече да удържим победата над стария човек в самите нас: най-важната цел, задача и смисъл на този земен живот. Да се уподобим на раждащия се във Витлеем заради нас и нашето спасение Богочовек, Господ и Спасител наш Иисус Христос, Който ни преподаде пълнотата на Божията воля за нас, Който ни научи на милост и състрадание, на щедрост и саможертва и Когото трябва да виждаме и да разпознаваме в лицето на всеки страдащ, угнетен и унизен до нас. Защото, както Сам Той ни говори от страниците на светото Евангелие, „…доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40).
Благодатта, мирът и любовта на раждащия се днес Богомладенец, и общението в Светия Дух бъдат с всички нас, амин!
Честито Рождество Христово!
