Румъния започва да предприема непопулярни икономически мерки, за да избегне гръцки сценарий. Това заяви по телевизия Антена 1 румънският премиер Илие Боложан, обяснявайки непопулярните фискално-бюджетни мерки, които неговото правителство ще приложи, за да опита да овладее прекомерния бюджетен дефицит, достигнал миналата година 9,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Мерките включват увеличение на различни данъци, такси и акцизи и бяха посрещнати с вълна от обществено недоволство и протести, а главната опозиционна сила – националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“, обяви, че ще внесе вот на недоверие срещу правителството.
Ако не се предприемат действия, „Румъния би се върнала 15-16 години назад, в една от най-тежките ситуации на икономическа и политическа нестабилност“ след падането на комунистическия режим през декември 1989 г., каза Боложан, визирайки икономическата криза през 2009 г., когато Румъния се сблъска с рязко свиване на БВП (-7,1 процента) и скок на дефицита (8,6 процента от БВП), заради което се наложи Букурещ да сключи стендбай споразумение с ЕС и МВФ и да приложи болезнени мерки за икономии, сред които намаляване на заплатите в бюджетния сектор с 25 процента и увеличаване на ДДС от 19 на 24 процента.
Какво предвижда румънското правителство?
- От 1 август 2025 г. стандартната ставка на данък добавена стойност (ДДС) се променя от 19 на 21 процента. Съществуващите в момента по-ниски нива на ДДС от 5 и 9 процента ще бъдат увеличени от 1 август на 11 процента. Намаленото ДДС от 11 на сто ще важи за основните хранителни продукти, лекарствата, дървата за огрев, книгите, водоснабдяване, канализация и топлофикация, както и за достъпа до музеи и други културни институции. Хотелиерството и ресторантьорството също ще остане с намалена ставка на ДДС от 11 процента.
- Пенсионерите с пенсии от над 3000 леи (1160 лв.) ще плащат здравна вноска от 10 процента за сумата, надхвърляща 3000 леи. Правителството обясни, че бенефициентите на здравната система са над 16 милиона, а тези, които внасят в нея, са малко над 6 милиона души, което прави системата неустойчива.
- Лицата в отпуск за отглеждане на дете също ще плащат здравна вноска в размер на 10 процента с данък при източника, като същата мярка ще се прилага и за безработните и хората с минимални доходи.
- Акцизите върху горивата, алкохолните напитки и цигарите ще се увеличат с 10 процента от 1 август.
От 1 януари 2026 г. правителството предвижда следните мерки:
- Замразяване на заплатите и пенсиите на сегашните им нива, ограничаване на назначенията и на неоправданите бонуси. Тази мярка предизвика множество протести през последните две седмици.
- Системата за студентски стипендии ще се реорганизира, за да стане устойчива и да бъде базирана на заслуги. Стипендии ще се отпускат само за оценки над 9 (в Румъния е в сила десетобална система) и то за максимум 15 процента от класа.
По повод протестите на студенти и ученици премиерът Илие Боложан отбеляза, че през последните три години стойността на стипендиите е нараснала над 25 пъти – от 188 милиона леи на 4,7 милиарда леи, достигайки до аномалии като това един цял клас да взема стипендии за заслуги без реални резултати. По отношение на социалните стипендии, премиерът каза, че те ще отразяват реалните нужди.
- От следващата година данъкът върху дивидентите ще се увеличи от 10 процента на 16 на сто.
- Доходите от хазарт ще се облагат от 1 януари 2026 г. с данък при източника, като той ще се определя при всяко плащане според данъчна скала в зависимост от печалбата – до 10 000 леи (4 процента), между 10 000 леи и 66 750 леи (400 леи плюс 20 процента върху сумата над 10 000 леи), а за печалбите над 66 750 леи данъкът ще бъде 11 750 леи плюс 40 процента от сумата над 66 750 леи.
- От 1 януари 2026 г. в допълнение към данъка върху печалбата банките ще плащат специфичен данък върху оборота.
За да обрисува ситуацията, премиерът Илие Боложан помоли румънците да направят следната сметка: (…) От 100 леи, инкасирани от данъци и такси от гражданите, Румъния харчи около 132 леи, тоест 32 леи в повече, които очевидно са на заем. Моля ви да се замислите колко време може да издържи едно семейство, което харчи всеки месец с 30 процента повече от приходите си, и да пренесете тази картина на равнище държава и ще разберете в какво положение се намира Румъния“.
„Не един, не два, а три пакета от фискални мерки, ще приложи румънското правителство, за да избегне т. нар. „гръцки сценарий“ или фалит на Румъния, което би означавало (наред с други неща), че държавата вече няма да може да изплаща пенсии и заплати, а безработицата ще експлодира“, коментира румънският информационен сайт „Рекордер“.
Първият пакет, за който правителството пое отговорност вчера в парламента, има за цел Румъния да влезе в траекторията на 7-годишен фискален бюджетен план, предвиждащ свеждане на бюджетния дефицит до под 3 процента от БВП до 2031 г.
Правителството обясни, че Румъния трябва да запази доверието на инвеститорите и да избегне понижаване на кредитния рейтинг на страната.
В момента международните рейтингови агенции поставят Румъния на последното стъпало от инвестиционния клас, тоест само на една крачка от категорията „Junk“ (боклук), характеризираща „страна, в която не се препоръчват инвестиции“.
Правителството обясни също, че ако не предприеме действия за коригиране на публичните финанси, Румъния е заплашена от спиране на европейските фондове, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който предоставя на страната средства в общ размер от над 28 млрд. евро. Само по четвъртото плащане по НПВУ Румъния очаква 2 милиарда и 680 милиона евро бруто, или 0,7 процента от БВП.
Предлаганите от правителството мерки са непопулярни, призна Боложан. Той благодари на румънците за търпението и разбирането и даде уверения, че „този труден период“ ще бъде ограничен във времето и каза, че „ако направим каквото трябва през следващите месеци, в края на следващата година ще бъдем в друга ситуация“.
