С какво се промени Русе и кои бяха събитията, белязали живота на града и региона през нея?
За разлика от доста предишни години, които изпращахме с горчивината, че с нищо няма да останат в паметта ни, през отиващата си 2015 г. бяха завършени доста неща. Започнати бяха и други, които, надяваме се, в недалечно бъдеще ще окажат положително въздействие върху живота ни.
В този аспект на първо място безспорно трябва да поставим началото на няколко инфраструктурни проекта, които в обозримо бъдеще значително ще пременят облика на града – подлеза край Спортната зала, която също очакваме тази година да отвори врати, връзката на кв. „Родина“ с бул. „Липник“, реконструкцията на бул. „Тутракан“, изграждането на първата по рода си в страната мрежа от велоалеи, новия облик на главната улица „Александровска“ от централния градски площад до пл. „Батенберг“.
В политически аспект, станахме свидетели на най-вялата кампания за органи на местната власт. Освен до голяма степен предизвестената победа на кмета Стоилов, резултатът бе, че регистрирахме най-ниската избирателна активност, по ниска от тази на парламентарни избори. Стигна се до там, даже партията, спечелила вота, да не издигне свой кандидат за председател на Общинския съвет. „Дъното“ бе кандидатирането на криминално известни личности за най-висшия пост в местната власт…
Освен „сините феи“ от „Дунав 8806“, с успехи тази година ни зарадваха и дамите от БК „Дунав“ и особено – футболистите от едноименния отбор, които жънат успехи във втория футболен ешелон и, живот и здраве, са на път след продължителна пауза догодина да се завърнат в майсторската група.
Не можем да не споменем обогатения културен афиш на града. Чухме на живо звездите от „Назарет“ и Оркестъра за сватби и погребения на Горан Брегович, насладихме се на изпълненията на ирландците от „Лорд оф дъ денс“ и на летящите грузинци от „Сухишвили“, на майсторите на италианското белканто…
В същото време си припомнихме демонстрациите за чист въздух от втората половина на 80-те години на миналия век, за пореден път беше отложен във времето един от най-болните, не само за русенци проблеми – пътя Русе – Бяла, превърнал се в синоним на чиновническо бездушие и политически еквилибристики. В опит за ни убедят, че са съпричастни с проблема, за пореден пък намазаха раковия тумор с мехлем за младежки пъпки. Колко ли семейства още трябва да се зачернят, за да проумеят някои, че България не е само на юг от Стара планина?
Избодените очи на сградата на „Сиропиталището на пастор Вангеман“, познато на русенци като „Музикалната гимназия“, също карат русенци с тъга да си припомнят, че точно с такива сгради преди години Русе си спечели прозвището „Малката Виена“…
