Област Русе е сред най-добре обезпечените в страната при необходимост от оказване на хирургична помощ.
Това показват данните на Регионалната здравна инспекция, представени при обсъждане на предложението за нова здравна карта при областния управител Данаил Ковачев.
В областта е разкрит пълен спектър на клиники, отделения и структури от всички хирургични специалности, включително лицево-челюстна хирургия и кардиохирургия. Подобни отделения има само в още няколко болници в национален мащаб. С тяхното разкриване и функциониране е създадена възможност за населението от област Русе да получава тясно специализирана хирургична помощ без да е необходимо да пътува до болници от далечни населени места.
Хирургичните легла са 448, което надвишава позволения брой от Министерството на здравеопазването. Според областния управител Данаил Ковачев бройката на хирургичните легла не трябва да бъде намалявана, тъй като опасността от пътно-транспортен травматизъм в региона е много голяма, а също така в Русе се лекуват и много пациенти от съседни области. Показателен е фактът, че 22 на сто от пациентите са от областите Разград, Силистра, Търговище, Шумен и Велико Търново. Отделенията в региона от хирургичния профил са оборудвани с модерна апаратура и техника, което предлага добри възможности на медицинския персонал за съвременно и навременно диагностициране и лечение на пациентите. В двете структури по съдова хирургия съответно в двете университетски болници „Канев“ и „Медика-Русе“ се развива високотехнологична иновативна дейност – инвазивна ангиология, която е в голям процент спешна. В лечебните заведения за болнична помощ в област Русе и специално в хирургичните отделения работят не малко лекари с научни звания и академични титли, притежаващи сертификати и удостоверения от обучения в страната и чужбина за извършване на високоспециализирани и инвазивни дейности, както и професионално квалифицирани и добре обучени специалисти по здравни грижи. Този наличен кадрови ресурс позволява на лечебните заведения за болнична помощ от област Русе да привличат и да бъдат предпочитани от пациенти от съседни на нашата област, както и от други области на страната. Освен това преминаването на границата при Дунав мост е при много голям автомобилен трафик, което повишава вероятността от пътно-транспортни произшествия от международен характер. Не са изключени и непредвидени бедствени ситуации в близките румънски градове Гюргево и Букурещ, с които Русе има добросъседски отношения и договори за медицинска взаимопомощ. За съжаление пътната отсечката между Русе и Бяла е в челните редици в страната по брой катастрофи. Всичко това налага поддържане на резерв от налични свободни легла по всички специалности за пациенти, потърсили спешна медицинска помощ, както и за болни, включени в листа на чакащите за предстоящи интервенции.
Към момента общият брой на леглата в областта е 1690. Според направен анализ има необходимост от тяхното увеличаване с още две за интензивни грижи, които се предвижда да бъдат в Университетска болница „Медика-Русе“.
Педиатричните легла в Русенско са 106, акушеро-гинекологичните – 75, по физикална и рехабилитационна медицина – 167, а тези за продължително лечение и палиативни грижи – 51. При никои от тях не се налага промяна на този етап.
Общопрактикуващите лекари в областта са 118, а зъболекарите – 204. Така се оказва, че на всяко джипи в региона се падат средно по 1607 пациенти. Специалистите пък по здравни грижи, работещи също в извънболничната помощ са 104. От тях 11 са акушерките, 18 са фелдшерите, 73 са медицинските сестри и двама са клиничните лаборанти. Спазено е предвиденото съотношенията между лекари, зъболекари и специалисти по здравни грижи. Сред положителните тенденции е, че няма населени места в региона, които да не се обслужват от медицински специалисти. Въпреки това се наблюдава и негативна тенденция, изразяваща се в застаряване и намаляване на общопрактикуващите лекари в извънболничната помощ. Тази тенденция се наблюдава и при специалистите по здравни грижи.