С нея 37-годишният мъж възнамерява да кандидатства за вписване в Книгата на рекордите Гинес. Според проучванията му, до момента в нея няма вписана подобна колекция
„Събирам чайници от пет години. Интересът към тях е спонтанен и е предизвикан от клиенти и приятели, както и от вида на изделието. Този пункт за вторични суровини е последна спирка, след която даденият предмет отива за претопяване, а чайникът е
спомен за домашния уют, който трябва да бъде съхранен“, разказва Антон.
Съдовете за варене на чай са окачени на работното му място и предизвикват постоянно интереса на клиентите. Повечето от чайниците са емайлирани, има и медни, както и от хром. Предимно съдовете са произведени в България, Русия и Румъния, но има и германски и австрийски. Най-старият чайник, който притежава, е произведен в България през 1937 година.
37-годишният колекционер не продава, а само подарява, и то някои повтарящи се чайници. Преди Великден зарадвал една жена, която измолила няколко за изложба. Вкъщи съпругата и детето им се радват на нетрадиционното му хоби. Антон има две висши образования по аграрно стопанство и финанси, но от 15 г. работи в изкупвателен пункт за метали.
