Слави Трифонов днес попада в полезрението на две от най-влиятелните печатни издания в Германия: „Шпигел“ и „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ), пише Дойче веле. За победителя в българските избори списание „Шпигел“ извежда в заглавие: „Водещ, комик, цялостно произведение на изкуството“. Авторът на портрета Валтер Майр обръща внимание на факта, че Трифонов е особено популярен сред българите в чужбина: „У мнозина симпатиите към „Слави“ са толкова силни, че размишляват дали да не се върнат в България само заради него.“Майр разказва накратко историята на ИТН и нарича Трифонов „надеждоносец“. „В очите на привържениците на Трифонов бившит премиер Борисов и най-вече неговата партия ГЕРБ са „боклук“, който трябва да бъде разчистен: заради корупцията, бандитската престъпност и юридическия произвол“, четем още в статията.
Трифонов като част от семейството
Авторът отбелязва, че Трифонов открай време не си играе на шикалки, а в телевизионното му предаване са участвали както Михаил Горбачов, така и българският президент и досегашният премиер. „Някой българи казват, че за цяло едно поколение Трифонов принадлежи едва ли не към семейството и често е бил на гости в домовете на много българи – като водещ, комик или цялостно произведение на изкуството“, пише Майр и споменава небивалия успех на песента му „Едно ферари с цвят червен“. Както редица други анализи, публикувани в международната преса, и статията в „Шпигел“ сравнява Трифонов с други комици и тв-звезди, навлезли в политиката. И обяснява успеха на това начинание така: „На хората им е дошло до гуша от партиите на статуквото, както ги нарича Трифонов, а към това се добавят и сериозните промени в начина, по който се потребяват медийните продукти.“
Според автора, Трифонов не желае да общува с български журналисти, защото ги смята за изцяло зависими от икономическите интереси на своите собственици. Майр сравнява лидера на ИТН с Доналд Тръмп, защото подобно на бившия американски президент, и Трифонов общува с хората по свои си канали – по Фейсбук и по телевизията си 7/8, чийто офис се намира над централата на партията му. По-нататък в статията четем:
„Но какво иска и какво може да постигне Трифонов? Партийната му програма оставя много въпроси отворени. Редом с оповестената битка срещу корупцията и в полза на едно деполитизирано правосъдие се появяват и такива куриозни идеи като съвместният космически полет със съседна Северна Македония. (…) По-шокиращо обаче, в сравнение с празнотите в програмата, е нещо друго: шефът на ИТН, който не се стреми към правителствен пост, на първо време не мисли за коалиция. Дори и с двете по-малки „протестни партии“.
В края на статията си Валтер Майр разказва и за перипетиите около оповестеното проекто-правителство: „Пред смаяните избиратели Трифонов представи стратегията, която очевидно беше подготвена предварително, заедно със списъка на министрите тъкмо по онази телевизия, която сам притежава. Планът му беше изложен със заповеднически тон и сякаш без алтернатива, а това налага един-единствен извод: шефът на ИТН рискува да се провали и е наясно с опасността, че българите могат да отидат за трети път на избори тази година.“
Политиката е по-сложна от шоубизнеса
Във ФАЦ и добрият познавач на българската политика Михаел Мартенс пише по същата тема следното: „За България това биха били третите избори тази година. А дотогава Трифонов навярно още на няколко пъти ще бъде принуден да констатира, че политическият занаят е малко по-сложен от това да водиш развлекателно предаване.“
Мартенс отбелязва още, че телевизионната звезда няма съдържателна концепция за съдебна реформа, както и че за разлика от месеците преди изборите днес той вече не говори за смяната на главния прокурор Иван Гешев, когото много българки и българи смятат за тежко корумпиран. „Чии интереси всъщност защитава Трифонов? И чия работа върши?“ – пита по този повод Мартенс. Той разказва и за проекто-правителството на Трифонов и издигането на Николай Василев като кандидат за премиер и коментира: „Отстъплението си той аргументира с един сърдито-патетичен тон, а това за пореден път доказва, че Трифонов много по-добре умее да критикува, отколкото да носи критика. Тъй че на този етап българската политика прилича просто на един перманентен вот на недоверие срещу „елитите“.“
В анализа във ФАЦ също става дума за идеята за съвместен космически полет с гражданин от съседната Северна Македония: „На земята нещата между двете съседни страни в момента далеч не вървят толкова гладко. В момента България блокира старта на европреговорите със Северна Македония с изискването, че най-напред македонците трябвало да „признаят“, че „всъщност“ са просто едно западно-българско племе или поне, че техните исторически и езикови корени се намират в българщината. От своя страна македонците също тъй упорито твърдят – при това отвъд всички партийни граници – че само те имат право да решават какви биха искали да са били.“
И накрая: статията на Михаил Мартенс във ФАЦ е озаглавена „Слави Трифонов е изборният победител в София. Идеите му са доста ексцентрични.“
