Съхраняването на смесените колонии от чапли в Биосферния парк „Сребърна“ е една от основните консервационни цели в „сърцевинната зона“, свързани с опазване на гнездовите местообитания на редица защитени видове птици, сред които ключовите къдроглав пеликан, малък корморан, белоока потапница, сива гъска и др.
В смесените колонии на чапли, намиращи се в резервата, днес необезпокоявани отглеждат поколение голямата и малка бяла чапла, сивата, ръждивата, гривестата и нощната чапли. По данни и впечатления от естествоизпитатели и пътешественици, около средата на XIX век тези птици са обитавали в голям числен и видов състав блатата на Средния и долен Дунав. Но съдбата им не винаги е била толкова беозоблачна. Наред с капризите на времето, пресушаването на блатата, част от видовете в смесените колонии са били подложени на изтребление – било заради попълване на колекциите в европейските природонаучни музеи или са станали жертва на „модата на егредките“. Красивите, фини и снежнобели опашни пера на голямата и малка бяла чапла са били използвани за декорация на шапките. Негативен отпечатък на „барутната“ орнитология, в периода 1888 – 1890 г., в историята на Сребърна оставя и Лео фон Калберматен, австрийски благородник и авантюрист, който избива хиляди птици с подобна цел.
Нерадостната съдба на чаплите поставя началото на защитата на птиците. През 1889 г. Емили Уилямсън създава Обществото за защита на птиците с една основна цел – да се бори с модата на екзотичните пера, които водят към изтребване на птици, включително малки бели чапли, големи гмурци и райски птици. Нейното изцяло женско движение е зародено и от разочарованието, че Съюзът на британските орнитолози, съставен само от мъже, не предприема действия по въпроса.
Усилията на Емили Уилямсън постепено набират скорост и след обединяването на силите с Ета Лемън и Елиза Филипс, движението нараства като популярност и влияние до степен, че през 1904 г. обществото е удостоено с Кралска харта, което го превръща в Кралско дружество за защита на птиците. В резултат на тези усилия е приет Законът за вноса на оперение (забрана) от 1921 г., отбелязвайки първата успешна кампания на Кралското дружество за защита на птиците (The Royal Society for the Protection of Birds (RSPB).
