На днешния ден Българската православна църква почита Възнесение Господне – един от 12-те велики църковни празници на годината.
В народния календар празникът е известен още като Спасовден. Отбелязва се 40 дни след Възкресението, винаги в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Точно тогава Възкръсналият Божи Син се връща при Своя Отец в небесата и сяда отдясно на силата Му.
Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето, което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
На български празникът се казва и “Спасовден”, дума, която произлиза от “спасение”. Той е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на “оня свят”. В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Често този ритуал е използван и от бездетни жени, за да заченат. Често след „ходене на росен“ – дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът „Те ти, булка, Спасовден“.
Вярва се още, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица.
Имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасимир, Спасен.
