На 21 март се отбелязва Световният ден на поезията, учреден през 1999 г. от ЮНЕСКО с цел да признае обществената ценност на поетичното изкуство като носител на езиковата красота, културата и творческия заряд, които ни издигат над ежедневното. Поезията винаги ще бъде символ на висок човешки идеал и ще ни води по пътеките, които само душата може да премине.
Тя ни отвежда до дълбоки емоции, които с една дума могат да възродят детски спомени, да ни напомнят за любовта, да се впуснат в патриотични или синовни чувства, да ни събудят дълбоко затиснати мисли и дори да ни провокират да погледнем на места, където не сме се осмелявали.
„Поезията въплъщава чувството отвъд думите, ритъма отвъд значението, емоцията отвъд мисълта. Тя е нашето ‘отвъд всичко’“, пише за поезията нейният най-добър същностен израз.
Дори напредъкът в технологиите и цивилизацията не може да се сравни с магията на няколко думи в рима, които ни връщат към най-съкровеното и личното, за да намерим утеха, надежда и да дадем изказ на любовта си. Поезията е невидимата мелодия, която съчетава думи и музика в дълбока вътрешна песен, която не може да бъде обяснена, но оставя неизличим отпечатък в сърцето ни.
Днес, докато и един човек диша, трябва да помним поне една строфа и да познаваме името на поне един поет, за да не бъде загубено това несравнимо човешко наследство и за да не се погуби нашият дух.
