Великобритания препоръча вейпинга за отказ от цигарите, Япония намали хоспитализациите след навлизането на бездимните устройства.
Над 300 милиарда долара всяка година губи икономиката на САЩ от свързани с тютюнопушенето болести, каквито са голямата част от сърдечносъдовите, онкологичните и респираторните диагнози. 170 млрд. долара са директните медицински разходи, а загубата на работоспособност и болничните формират други 160 млрд. долара. Данните бяха изнесени по време на онлайн дискусия за намаляване на вредата от тютюнопушенето на международната научна асоциация на независимите експерти SCOHRE.
„Лошите навици увреждат не само нашето лично здраве, но имат и финансово отражение за икономиката. Един от топ-рисковите фактори е тютюнопушенето, което предизвиква 7,2 милиона смъртни случаи годишно“, казва проф. Анджей Фал, президент на полското Дружество по обществено здраве.
Европейските здравни и социални фондове също плащат огромна цена за лечението и последиците от болестите, свързани с цигарите.
„50% от загубите идват от сърдечносъдовите заболявания, които имат дори летален край. Респираторните заболявания и ракът представляват още съответно 22% и 21% от разходите. Най-много от това страдат страните със средни към високи доходи – тоест отнася се в голяма степен за страните в Европа“, казва още полският експерт.
Според анализаторите цената на тютюнопушенето може да бъде разделена на 3 основни части. Първата е лечението в болница и тежестта за здравната система от пушачите, които развиват болести, свързани с цигарите като например ХОББ. В 60% от случаите респираторната диагноза се наблюдава сред пушачи, разходите на Европа за нея са 23 милиарда евро. Втората част от цената се формира от разходите за непродуктивност – болничните на пушачите, които ги взимат вследствие на състоянието си. И третата част идва от загубата на качество на живот – годините, които един човек няма да изживее пълноценно поради заболяванията си.
Остров без дим и държава без рак – възможно ли е?
Експертите по обществено здраве са категорични, че натрупването на лични решения като пушенето, върху които хората имат контрол, са все по-определящи за здравните системи в световен мащаб. Държавите, които вече работят в посока намаляване на вредата от цигарите вече отбелязват успехи под формата на редуциране на болестите, приемите в болница и съответно разходите за лечение.
Успехът на бездимните алтернативи, които набавят никотин по по-безвреден начин и резултатът от преминаването на тях, е отчетлив във всички държави, в които те се прилагат като стратегия, посочва шведският професор Карл Фагерстрьом. Швеция е страната с най-ниско разпространение на рак на белия дроб и най-малко пушачи в Европа, включително и сред младите хора.
„Не повече от 5% от населението на Швеция пуши цигари, а същата тенденция се наблюдава и в Норвегия. Общото и в двете страни е, че от години пушачите им използват алтернатива без горене – снус, никотиновите торбички за орална употреба, чрез които си доставят никотина, заради който иначе биха пушили цигари“.
Във Великобритания намаляването на вредата чрез новите продукти като електронни цигари и устройства с нагряване на тютюн е стратегия, чрез която цигарите вече са минало за милиони. Нова Зеландия взе същия опит, въвеждайки вейпинга като помощно средства за хората, които искат да откажат цигарите и си постави амбицията да стане първият „Остров без дим“. Япония също е позитивен пример и от страна с много пушачи рязко намали продажбите на цигари, след навлизането на IQOS на пазара. Успоредно с това намаляват и хоспитализациите от болести, свързани с пушенето, показват проучванията.
„Трябва да предложим на пушачите избор, различен от това „ти ще умреш, ако не спреш цигарите“. През 2020 IQOS получи разрешение от FDA да се продава като продукт с намален риск“, посочи един от най-добрите кардиолози в Гърция – д-р Димитри Рихтер, завеждащ кардиологичното отделение в болницата в Атина. Голяма част от пациентите му не могат да ги откажат без подкрепа – от 100 пушача само 36 успяват да ги спрат, а 21 се връщат към цигарите година по-късно. Преминаването на бездимни алтернативи би намалило сериозно освен смъртността и заболяемостта от редица диагнози, и финансовата тежест за държавите.
„Ако новите продукти са с по-малки данъци, за сметка на най-вредните – цигарите, и са по-достъпни, вероятно ще накарат повече хора да преминат на тях“, смята проф. Анджей Фал.
Лошите навици на хората са най-сериозната причина за болестите и на разходите на здравните фондове на развитите държави. Начинът ни на живот е отговорен за над 53% от заболяванията на световното население, показва здравната статистика. За сравнение – биологичните причини, в които влизат и наследствените болести, формират едва 20% от общия риск, а факторите от околната среда – 15%. На лошата организация на здравните услуги се отдават 10-15%.
