Евентуалното приемане на внесения от ВМРО законопроект би означавало, че от историята на българската писменост и култура се откъсва Кирило-Методиевото дело, на което България безспорно е приемник. Промяната противоречи на историческите факти.
Този е един от аргументите, с които три института при Българската академия на науките не подкрепят изменението на името на празника от „24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на “ 24 май – Ден на българската писменост, просвета и култура“.
Коалиционният партньор на управлението ВМРО предложи промяната на името на празника на Св. св. Кирил и Методий, а в четвъртък ГЕРБ подкрепи предложението, срещу което получи подкрепата на патриотите за създаването на комисия за обсъждане на проекта за нова конституция.
Експертните становища на специалистите са от Института за български език при
БАН, от Кирило-Методиевския научен център при БАН и от Института за
държавата и правото при БАН. Стаовищата са изпратени до председателя на комисията по труда, социалната и демографската поитика в парламента Хасан Адемов в отговор на негово запитване.
(Пълния текст на експертните сгановища можете да прочетете тук)
Създадена от братята св. Кирил и св. Методий, от техните ученици и последователи, старобългарската книжнина става основа за възникването на християнска книжнина сред други славянски народи и именно в това се състои нейното огромно международно значение, подчертават учените. И добавят, че поставянето на акцента само върху кирилицата и кирилските ръкописи и подценяването на ролята на св. Кирил и св. Методий като мисионери в Моравия обезсмисля честването на празника на българската просвета и култура именно на техния ден.
От Института за държавата и правото /ИДП/ уточняват, че предлаганата промяна е изключително от историческо и езиковедско естество, по които техните специалисти не могат да вземат отношение. От ИДП само уточняват в съответствие с научната компетентност на техния академичен състав, че промяната не би дала отражение върху правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение, не е свързана с разходи от публични или частни средства и/или отражение върху други обществени отношения, нито предвижда изменения и в други нормативни актове. И обобщават, че „приемането или отхвърлянето на предложението е изцяло
въпрос на целесъобразност и зависи от волята на политическото мнозинство“.
Очаквано като при почти всеки исторически въпрос и сега се проявинеспособността за спокойно и разумно възприемане от страна на българското общество на събития, факти и личности от близката и далечната история. Социалните мрежи забушуваха от полярни мнения и читателските форуми преляха от гневни обвинения във всички грехове срещу учените, които не разбирали смисъла на промяната. В гневните реакции обаче не се прави разлика между историческа истина, от една страна, и реалната цел на предложението на ВМРО в критичен за неговото политическо оцеляване момент.
Източник: „Дневник“
