В края на 2011 г. те бяха около 150, т.е., за година и половина броят им се е увеличил с над 50 процента. Най-вероятно обаче цифрите далеч не отговарят на реалността, тъй като разходка из улиците на града показва, че живеещите под открито небе русенци, са много повече.
Въоръжени с куки и найлонови торбички, те всеки ден обикалят из контейнерите, за да се прехранват. Сред тях има хора с висше образование, а други просто не са имали шанс в живота. Останали са на улицата или поради извършена измама, не рядко от близки хора, или са станали жертва на други „схеми“. Сега са принудени да живеят по пейките, да се къпят в дунавските води, да мъкнат и в най-страшната жега всичките дрехи на гърба си. Не липсват и такива, които просто не искат да се социализират и не желаят дори да чуват за придобивките на съвременното общество. Щастливи са с това, което имат, а не с това, което нямат.
Според статистиката на дирекция „Социално подпомагане“ едва 11 от бездомниците в Русе са ходили на лекар, а 46 са потребители на различни социални услуги. Останалите не знаят или не искат да се възползват от държавната грижа.
Още малко да поупралява Орешарски и още милиарди заеми да вземе и всички ще станем бездомници
комунистите винаги са докарвали държавата до фалит