Седмицата след Сирни заговезни, първата от Великденските пости, се нарича Тодорова. В народните представи тя се смята за една от трите най-лоши седмици през годината, опасна за здравето на хората и добитъка.
Всеки ден си има собствено име и конкретни наставления какво трябва и какво не трябва да се върши за да се избегне една или друга беда през годината. Смята се също, че, ако човек се разболее през това време болестта ще е, ако не фатална, то поне доста тежка.
Тъй като Великден се изчислява по Слънчево- Лунен календар, с тази седмица започват т. нар. подвижни празници. Те менят своята дата всяка година, но винаги се случват в точно определен ден от седмицата.
От страна на официалната църква, това е време на най-строг пост и въздържание. Легендата разказва, че някога в Рим езичниците се опитали да опорочат христианския пост, като наръсили всички зеленчуци по пазара с жертвена кръв, но насън на тогавашния епископ се явил светец, който му се представил като Тодор и му поръчал да каже на хората си да не купуват нищо от пазара, а да си сварят жито и това да ядат.
