Така е записано в църковния календар, издаден от Светия Синод в края на 2014 г., както и в календара, поместен на сайта на Синода – www.bg-patriarshia.bg.
Обяснението на Синода е, че празникът е изместен само за тази година, за да не съвпада с Предпразненство на Рожденство Христово, което се пада в неделя, 20 декември, и също е голям празник.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до коледната нощ. Затова дните през този период се наричат “Мъчници”. През Мъчниците жените не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно. Забраната за работа се спазва най-строго от младите булки и бременните невести. Отнесен календарно към 22 декември, деня на зимното слънцестоене, Игнажден се смята за начало на новата година. От този ден започва коледуването.
На Игнажден започват и коледните празници – на този ден е първата кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна – ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек – полазник, пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
