С ритуално зарязване на лозите на 14 февруари в България се отбелязва Денят на лозаря.
Празникът е наречен Зарезан и по стара традиция се отбелязва на 14 февруари, когато се започва резитбата на лозята. Според българските традиции Свети мъченик Трифон Зарезан е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
На лозето всеки стопанин отрязва по три пръчки от три корена и ги полива с вино, за да дадат обилен плод (и да не маньосват). Този ритуал се нарича „зарязване“.
Кулминацията на празника е избирането на „цар на лозята“ – обикновено някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод.
След това започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица. Царят трябва да се напие, за да има берекет.
Според легендите празникът е възникнал още при траките. В тях се разказва, че бог Сабазий (при елините бог Дионисий, а при римляните – бог Бакхус) пръв получил чудодейния сок от гроздето и затова траките почитали Сабазий, елините – Дионисий, а римляните – Бакхус, за бог на винарството, лозите и на плодоносeщите сили на земята и растителността.
